Нина се чудеше дали Колиър ще дойде. Не можеше да го обвинява, че е пропуснал тази мрачна среща.
— Съжалявам за загубата ви — каза с типичния си лаконичен маниер Клаусън, без да се обръща специално към никого. — Наричайте ме Док. Да започваме. Вземете имената и адресите им.
Докато секретарката се занимаваше с това, очите на Клаусън бързо обходиха насъбралите се. Работата му се заключаваше не само в простото изясняване на фактите. Трябваше да бъде нащрек за всичко, което би могло да намекне за нещо повече от случайна смърт. Нина знаеше, че при подобни обстоятелства той действа по навик. Не би могъл да очаква, че ще открие друго, освен от нещастен случай в смъртта на Рей де Биърс.
От своите схватки с Клаусън в съда Нина знаеше, че той е добър съдебен лекар, но във всеки случай подозира престъпление. Беше си свалил сакото и под тънката найлонова риза прозираше по-плътният потник, в джоба му лежеше калъфчето на писалката.
На вратата се почука и в стаята влезе Колиър, кимна и зае мястото си.
Изглеждаше толкова смачкан, колкото бяха и дрехите му. Торбичките под очите му показваха, че не е спал. Той кимна на Нина, изражението му беше любезно и служебно както винаги.
— При наличието на двама толкова изтъкнати адвокати, явно не може да става дума криминален случай — каза Клаусън. — Надявам се, че всички сме съгласни по този въпрос.
— Нещастен случай — каза Колиър — в пълния смисъл на юридическия термин.
— О’кей. — Клаусън видя, че секретарката е свършила и продължи. — Тук сме съгласно Щатския кодекс на Калифорния, 27491, който постановява, както следва: „Задължение на следователя е да проведе разследване и да изясни обстоятелствата, начина и причината при всички случаи на внезапно настъпила, необичайна и насилствена смърт; неочаквана смърт или смърт при заболяване, неустановено от медицинско лице двайсет дни по-рано; смърт, дължаща се или последвала вследствие предизвикан или криминален аборт, явно или предполагаемо убийство, самоубийство или внезапно отравяне; при смърт, явно или предполагаемо дължаща се изцяло или отчасти на нещастен случай, при предишна или скорошна травма; смърт при удавяне, пожар, обесване, стрелба с пистолет, прободна рана, порязване, неблагоприятни атмосферни условия, глад, остро алкохолно отравяне, злоупотреба с медикаменти, странгулация, аспирация…“ и т.н. и т.н. — Той отмести текстовете на кодекса.
— Тази смърт изисква най-малкото добър оглед — продължи той. — Насилствена, внезапна, необичайна. Не е присъствал лекар; смъртта се дължи на нещастен случай или травма. Имаме ли съгласие по това?
Всички кимнаха.
— Трябва да бъде проведено неофициално разследване, не следствие. Вижте няколкото параграфа по-долу, ще цитирам: „Следователят по свое усмотрение определя вида на следствието, което трябва да се проведе в случай на смърт при естествени обстоятелства или такива, предвидени от този закон.“ Край на цитата. И така, госпожо Де Биърс, вие искате освобождаване от аутопсия — или поне така сте казали на секретарката ми тази сутрин.
— Той вече беше… достатъчно наранен. Не виждам смисъл — каза Сара де Биърс.
— Имаше ли личен лекар?
— Беше в отлично здраве, даже настинки не караше. И освен това нямаше доверие на лекарите. — Тя не искаше да засегне д-р Клаусън, който обаче я прониза с поглед, преди да продължи.
— Някой друг иска ли да вземе отношение по въпроса с аутопсията? Имам рапорт за инцидента от планинските спасители. Извърших оглед на тялото на починалия. Бил е ударен от мълния. Директен удар. Няколко линеарни изгаряния и разкъсвания, както на входното, така и на изходното място на тока. На места овъгляване на цялата кожа в дълбочина.
По тялото имаше отпечатъци от мълнията — това е кожен обрив във вид на червеникави ивици с формата на папратов лист, разположен по гръдния кош и гърба. Този характерен белег е известен като Лихтенбергови цветя. Дрехите са изгорели или разкъсани, тялото е отхвръкнало на известно разстояние. Телесните резервоари са изпразнени. Кожата е цианотична. Тялото се е прекатурило надолу по скалата, но от медицинска гледна точка няма съмнение за причините на смъртта. Склонен съм да приема желанието на съпругата.
Никой не промълви. Сара де Биърс не показа вълнение при изброяването на травмите на съпруга й, остана напълно спокойна и Нина реши, че сигурно е взела някакво успокоително.
— О’кей. Да продължим. Господин Хелоуел, започнете вие. Кажете ни какво видяхте.
Колиър разказа с безизразен глас как бурята ги беше връхлетяла внезапно, как бяха стигнали върха точно преди началото й, как бяха видели тялото на Де Биърс да полита надолу, как после сам слязъл, намерил го и поне половин час опитвал да го свести с изкуствено дишане и други техники, и как се е отказал точно преди пристигането на помощта.