— Но те всички умират по различен начин! Рей го удря светкавица, Куентин е убит с лопата, Рубен се самоубива, а Ана е блъсната от кола!
— Е, и? — каза Нина. — Начинът, по който умират, е различен. Признавам, че е така. Проблемът е защо са умрели. Защо? Какво седи в центъра на този лист?
Нина прехапа горната си устна, размисляйки върху написаното върху листа, който беше омекнал от влагата.
— Вината не е твоя — каза Пол. — Това са тъпотиите на Ню Ейдж и останалите шарлатани… Трябва да си много устойчив, за да не допуснеш да ти промият мозъка. Зомбират те с идеята, че всичко, което се случва, е свързано по някакъв начин.
— Древногръцкото понятие за съдбата. Синхроничност. Будистката идея за предопределеното съвпадение — отговори тя меко.
Пол отвори уста и каза с преправен глас:
— Всепроникваща философия.
— Това засяга и теб, както всепроникващият секс — отговори тя сухо.
— Не. Ситуацията прилича повече на една игра, която се играе по Интернет — играта на Кевин Бейкън. Целта е да свържеш всички с Кевин Бейкън, в определен брой връзки, или степени. Например, Кевин Бейкън играе в един филм с Лесли Нилсен, който в друг филм играе с Кърк Дъглъс, който пък се жени, не съм сигурен, но май през 1940 г. за Бети Дейвис. Фокус-бокус и Кевин Бейкън е свързан с Бети Дейвис. Това е външно съвпадение, а не предопределено.
Нина сгъна листа.
— Кърк Дъглъс никога не е бил женен за Бети Дейвис — заяви тя. — Трябва да се връщам в офиса. През останалата част от деня ще работя вкъщи. Ще работя и през уикенда. Ще работя и когато човешката раса изчезне и започне господството на мравките. Намини утре сутринта към офиса, ако откриеш нещо ново.
— Знаеш ли какво правиш, Нина? — Гласът му беше толкова сериозен, че тя се сепна.
— Разбира се. Мозъкът ми е препълнен с информация и сега я чакам да се утаи. Миналата година Боб създаде научен проект. Имаше един пластмасов макет на човешки мозък и взе, че го напълни с малиново желе и още няколко суперсъставки, обаче прекали с пълнежа, та мешавицата не изглеждаше особено добре, изсипана върху дъската за хляб.
— Ако продължаваш в същия дух, и на теб пълнежът ще ти дойде малко в повече — каза Пол. — Пък и ми е интересно как ще се чувстваш, когато ченгетата разберат какви си ги вършила.
— Пол? Ще ми направиш ли една услуга? Изпрати ми копие от полицейското досие на Рубен Лаура.
24
В съботната вечер Нина преглеждаше материалите, събрани след десетдневна усилена работа. Върху скрина стоеше кутия, пълна с писмените изложения на страните и съдебните разследвания; в банята имаше две кутии с доклади, свидетелски показания, описания на доказателствата и разни други относно смъртта на Куентин; на пода, край леглото, имаше друга кутия, пълна със собствените й копия от съдебни становища, извадки от закони и съдебни процедури относно всеки аспект от свидетелските показания, който можеше да се прояви по време — на предварителното заседание; до нощното й шкафче беше струпана импровизирана медицинско-юридическа библиотека.
Тя седеше в леглото по копринена нощница, подготвяше бележките си и търсеше други гледни точки сред материалите, разпръснати навсякъде. Телефонът звънна и тя бързо грабна слушалката, като че ли очакваше някой да й се обади.
— Пол? — каза тя.
— Съжалявам, но ще те разочаровам. Джинджър е.
— Здрасти.
— Съботната нощ е любимото ми време за работа. — Гласът на Джинджър беше плътен и приятен. — Единственото време от седмицата без напрежение. Целият останал свят си тъпче съзнанието с глупости, докато ние, познавачите, седим в някоя мансарда на целомъдрието и мислим за велики неща.
— Предполагам, че разполагаш с някоя велика мисъл, която искаш да споделиш с мен.
— О, да — каза Джинджър. — Слушай ме, Нина, защото това решава нашия случай. Според мен причината за смъртта е аневризмът. Куентин де Биърс е починал от естествена смърт. Аневризмът се е спукал преди удара с лопатата, а не след това.
— Какво? Сигурна ли си? Как стигна до този извод?
— Направих доста допълнителни проучвания върху констатациите от доклада за аутопсията. Местоположението и типът на аневризма са били от решаващо значение. Нарича се зърнест аневризъм заради формата му. Появява се понякога като гроздовидно образувание в основата на мозъка, на едно място, наречено „Кръга на Уилис“, и е много устойчив на травми. От моите проучвания мога да докажа, че е почти невъзможно тези зрънца да се спукат вследствие на външна травма. Друг тип аневризъм може би, но не и зърнестият.