— Чакай. Позволи ми да го осмисля. Куентин е получил удар…
— Това не е правилната дума. Той е претърпял разкъсване на аневризма.
— Което може да доведе до виене на свят?
— Със сигурност. Или изпадане в безсъзнание.
— И е ударен с лопатата, след като е бил в безсъзнание?
— Не може да се докаже, че някой го е ударил. По лопатата има негови следи и това е всичко, което може да се каже. Това е моето мнение на експерт, честен човек и патолог.
— А какво ще кажеш за отпечатъците от пръсти върху лопатата?
— Да се действа внимателно.
— Ако това е така, просто трябва да отида там в понеделник сутринта и да спечеля делото.
— Не бързай толкова. Мненията на специалистите могат да са различни. Според д-р Клаусън спукването на аневризма е причинено от травма. В медицинската литература мненията се разделят на две. Разбира се, по-второстепенните специалисти са от другата страна.
— Значи трябва да се концентрираме върху разпита ми на Клаусън — отговори Нина замислено. — Всички останали са незначителни. Случаят ще бъде прекратен тогава, когато убедим съдията, че е точно толкова вероятно Куентин да е умрял от естествена смърт, колкото и да не е. Кога ще пристигнеш? Искам да се приготвя, за да мога да ти задам подходящите въпроси.
— Утре следобед добре ли е? Ще донеса да видиш проучванията.
— Чудесно. В офиса ми в два. Страхотна работа, Джинджър!
Тя затвори телефона, скочи от леглото и затанцува из спалнята. Сигурни медицински свидетелства в полза на Джейсън! Съдията Имейджисън направо ще падне от тяхната простота.
Тази нощ щеше да заспи, което си беше забележително събитие. Обикновено при заседания като това, по време на почивката се вмъкваше пълзешком в колата си, за да проспи няколко скъпоценни минути. Сега Джинджър й беше осигурила страхотна почивка.
Отпусна благодарствено глава върху възглавницата и затвори уморените си очи, а мислите й продължаваха да витаят около допълнителните обстоятелства по делото. Все още не можеше да си представи какво се е случило на гробището. Как можеше да обясни отпечатъците на Джейсън? А очилата? Той трябва да е бил там. Но какво се е случило? Как се беше озовал Куентин в горящото бунгало, заедно с тялото на Рей? Защо телата на двама мъже, умрели от естествена смърт, трябваше да бъдат изгорени? Защо е бил изкопан Рей?
Дали Джейсън е направил всичко това? Отпечатъците върху дръжката на лопатата показваха, че е той. Очилата в бунгалото показваха, че е той.
Сега тя спокойно можеше да разгледа тези възможности. „Ако допуснем, че е направил всичко това, какво престъпление всъщност е извършил? Разкопал е един гроб и е обезпокоил един труп? Той е член на семейството, млад е, бил е объркан — един психиатър спокойно би могъл да го обясни. Дотук няма проблем. Изгорил е бунгалото? Е, това беше по-трудно. Бил е много, наистина много объркан“, мислеше Нина цинично.
От обърканите факти и документи изникваше сложната конструкция, която щеше да освободи Джейсън, семейството му щеше да започне нов живот, а тя — да се освободи от вината, страха и съмненията, които я тормозеха.
„Пледирай, че е невинен, накарай го да си мълчи, прибери очилата в кутията си за бижута, за да ти напомнят, че винаги е възможно едно човешко същество да се намеси и да попречи на предопределеното от боговете.“
В просъница тя протегна ръка и я мушна под матрака, където, в пластмасова кутия, беше скрила очилата. Всяка нощ седяха точно там, под главата й, но сега бяха изгубили силата си да я тормозят и да тровят сънищата й…
„Сигурно са се плъзнали настрани“ — помисли тя, измъкна се от леглото, коленичи и вдигна матрака, разрови всичко, вдишвайки и издишвайки на пресекулки, докато ужасът я обгърна с лепкавите си ръце. Разпори долната покривка, разхвърля възглавниците, махна матрака и пружините.
Очилата бяха изчезнали. Някой ги беше взел.
25
„Народът срещу Джейсън Томас де Биърс“.
Гласът на съдията Имейджисън беше любезен и спокоен. Нина седна внимателно на мястото си, на адвокатската маса до Джейсън.
В началото Имейджисън винаги беше любезен и спокоен, обаче после минаваше през непредсказуем спектър от настроения — раздразнение, досада, нетърпение, бяс, изтощение, досада, порой от обиди. Номерът беше да се наблюдава лицето му, чийто цвят се менеше от бяло до пурпурночервено. И въпреки че е бил обществен защитник в последната либерална ера на Калифорния, а убежденията му бяха леви, много адвокати избягваха да се явяват пред очите му, защото ги беше обявил за безусловно неправоспособни. Либералните му убеждения нямаха никакво значение за оня адвокат, когото Имейджисън наругаваше пред собствения му клиент.