Нина го харесваше, независимо от темперамента му на пуйка преди Деня на благодарността, и въпреки че не пропускаше случай да се зазяпа в краката й, и упорито я наричаше „госпожа Рейли“ вместо „госпожица“3. Абсолютната му безпристрастност компенсираше дребните прегрешения.
Като за предварително заседание, съдебната зала беше необикновено пълна. Журналистите нямаше как да пропуснат случая заради известността на семейство Де Биърс и провокиращата история с изравянето на мъртвец. Призованите като свидетели чакаха отвън, за да не могат да чуват показанията си, с изключение на главния следовател на Колиър, Дан Бийти. Пол, облечен с кремаво спортно сако и кафяв памучен панталон, седеше от другата страна на Джейсън.
В случай че се наложеше, Джинджър беше готова да пристигне от Сакраменто за два часа. Капаните бяха заложени.
Джейсън изглеждаше улегнал и спретнат в тъмносин костюм и червена вратовръзка.
Минути преди началото Нина набързо му съобщи добрите новини от Джинджър, след което попита:
— Можеш ли да ми обясниш наличието на отпечатъците от пръстите си?
Той поклати глава.
— Добре, но има и още нещо. — Тя се наклони към него, за да избяга от дългото ухо на пълномощника Кимура. — На кого си казал за слънчевите очила?
— Хм?
— Знаеш. Очилата, които…
— Не съм казвал на никого. На кого бих казал? — Той се надигна, Кимура постави ръка върху кобура си и го изгледа предупредително.
— Внимавай, момче — каза той.
Джейсън седна.
— Някой ги е намерил. Изчезнали са.
— Изчезнали!
— Хайде, Джейсън! Моментът не е подходящ да криеш нещо от мен. На майка си ли каза? Или на Моли?
— Аз… не мога да ви кажа.
— Какво се е случило? На Моли ли каза? Тя споменавала ли ти е, че ги е взела от къщата ми?
— Моля ви! — Лицето му беше толкова измъчено, че на нея й дожаля да го притиска повече. Ясно беше, че и той е също толкова изненадан от изчезването на очилата, но вероятно все пак знаеше кой може да ги е взел, ала не искаше да каже.
— Добре — въздъхна примирено Нина. — Добре, успокой се. Ще поговорим за това по-късно.
Докато Имейджисън произнасяше стандартната си реч, за целите на предварителното заседание, тя се опитваше да овладее страха си, но той пронизваше цялото й същество. Нямаше представа какво да предприеме заради изчезналите очила. Кражбата от собствената й стая се стовари като допълнително бреме. С всяка следваща минута тя се бореше с отчаяния импулс да хване най-близко стоящия човек и да му разкаже всичко.
— Предварителното следствие не може да бъде използвано за целите на обвинението — говореше Имейджисън, като си оправяше тогата. — Ние сме тук, само за да преценим каква е вероятността подсъдимият да е извършил углавно престъпление. Господин Хелоуел, вашата задача е по най-ясен и недвусмислен начин да ни убедите, че е извършено углавно престъпление, и че обвиняемия тук е извършителят. Напомням и на двете страни, че правилото за свидетелските показания4 не се прилага при тези заседания. Разследващият офицер може да използва полицейските рапорти и друга информация в рамките на закона, което би било недопустимо при един процес, като позоваване на слухове. Колко време ви е необходимо, господин Хелоуел?
— Два дни, ваша милост. Но разбрах, че защитата би искала да включи някои свидетели след края на моя разпит. Ако е така, аз моля госпожица Рейли първо да докаже необходимостта от такива свидетели, а също и че тези показания отговарят на специфичните изисквания в Наказателния кодекс, член 866, б.
— Процес ли искате да устройвате, госпожо Рейли? Това е необичайно — попита остро Имейджисън.
— Аз наистина имам един свидетел експерт, но може да се наложи да призова и други в хода на обвинението, ваша милост — отговори Нина от мястото си.
— Гледайте да се вместите в два дни — каза Имейджисън. — Трябва да се връщам обратно в Маркълвил за процеса в сряда. Ще направя всичко възможно, за да помогна.
Съдебният ден продължаваше около шест часа, без почивките. Времето беше малко и Колиър се намръщи. От друга страна, тъй като нямаше съдебни заседатели, а правилата за свидетелските показания и за доказателствата не се прилагаха, можеха да форсират нещата.
— Извикайте първия си свидетел — нареди Имейджисън.
Колиър призова сержант Раш Балсъм.
Пълномощникът Кимура въведе ниско подстриган полицай от участъка на Тахо. Сержант Балсъм беше бивш служител на въоръжените сили. Пол беше споменал на Нина, че е имал проблем с хазарта, и това го принудило да се премести в полицията, където иначе не би отишъл. Балсъм гледаше заплашително, сякаш искаше да прати всички наоколо да вървят по дяволите или в затвора.
3
Съкращението Ms пред фамилията на жена, за разлика от Mrs — госпожа, и Miss — госпожица, не показва семейното й положение. — Бел.прев.
4
Правило, забраняващо да се вземат предвид свидетелски показания, основаващи се върху факти, чути от други лица. — Бел.прев.