След представянето Колиър попита:
— Бяхте ли извикан на гробището „Хепи Хоумстед“ на булевард, „Джонсън“, на 23 август тази година, около седем часа сутринта?
— Да — изръмжа сержантът, отвори бележника си и каза: — В седем часа и шест минути пазачът, Джон Игърз, се обади и съобщи, че един от гробовете е разрушен. Двамата с полицай Блек отидохме там в седем часа и осемнадесет минути.
— Кого видяхте там?
— Пазачът ни чакаше отвън, после пристигна и управителят, господин Рикапито. Господин Игърз застъпил на смяна в седем часа и две минути. Първо видял, че складът за машините е разбит, и първо отидохме там. След това ни заведе до гроба.
— Какво видяхте?
— Гробът на Реймънд де Биърс е близо до източния край на гробището, където са разположени повечето от новите гробове, отляво на алеята за коли. До една от плочите, или както там се наричат онези неща, върху които са изписани имената на починалите, беше оставена машина. По нея беше полепнала пръст, а ключовете бяха на таблото, до нея лежеше лопата с дървена дръжка. Гробът беше разкопан. Дупката беше голяма и на дъното видяхме капака на ковчега. Навсякъде около парцела имаше пръст. Работата не беше чиста.
Той погледна бележките си за случая. Нина следеше показанията му по собственото си копие.
— Ковчегът отворен ли беше, или затворен?
— Затворен. Игърз слезе долу и го отвори. Той ми каза, че по време на погребалната церемония капакът не се заковава. Било стара традиция, един вид суеверие, в случай че погребаният не е наистина мъртъв. Когато той дръпна капака и го отвори, видяхме, че е празен.
— Някой идентифицира ли за вас името на починалия, който се предполага, че е бил в този ковчег?
— Да, господине. Реймънд де Биърс. Бил е погребан в този ковчег само преди няколко дни.
— Забелязахте ли някакви следи в района на местопрестъплението? — Колиър направи крачка напред.
Нина си помисли, че ако бяха на процес, движенията му щяха да имат страхотен ефект върху съдебните заседатели.
— Имаше роса, така че наоколо ясно личаха следи от стъпки, но бяха утъпкани и не можеха да се използват за идентификационни цели. Откъм алеята за коли не личаха следи, което ни наведе на мисълта, че който е изкопал гроба, вероятно се е върнал с машината през тревата. Освен това надгробните плочи са разположени достатъчно нагъсто, и човек може да мине, като стъпва по тях. На около метър и половина от гроба забелязахме тъмно петно, което приличаше на засъхнала кръв. По-късно разгледах лопатата и забелязах по нея подобни петна.
— Взехте ли проби и бяха ли те изследвани?
— Да, сър. И двете кръвни проби са от една и съща група А, отрицателен резус фактор. Рядко срещан тип. Около петнадесет процента от хората са с такава.
— Научихте ли впоследствие коя е кръвната група на Куентин де Биърс?
— Съгласно пробите, взети при аутопсията, група А, отрицателен резус фактор.
Ако се водеше процес, трябваше да призоват един куп свидетели, за да потвърдят тази информация и това щеше да отнеме най-малко един ден. Но сега Балсъм имаше възможност да използва цялата информация, събрана в другите рапорти.
Законодателната власт в Калифорния беше съкратила обичайните процедури за представяне на показания, за да е сигурно, че тези сесии няма да се превръщат в минипроцеси. Както повечето последни промени, и тази работеше срещу защитата. Сержант Бал съм не представяше фактите ефективно, както искаше съдията, макар че за това имаше и технически причини. Имейджисън си водеше бележки. Нина нямаше основание да го провокира.
— Аз попитах пазача за машината… Мога ли да продължа?
— Продължавайте.
— Той ме уведоми, че нощно време ключовете обикновено се оставял при машините, в заключения склад. Никога преди това складът не е разбиван. Тук те са допуснали малка небрежност. — Той хвърли още един смразяващ поглед, като че търсеше виновника за това.
— Какво направихте, след като забелязахте петната по лопатата?
— Поставихме лопатата в чиста торба за веществени доказателства, прибрахме я в багажника на полицейската кола и отидохме направо в участъка, където я оставихме в чекмедже за доказателства.
— Имаше ли на местопрестъплението нещо друго, което да показва следи от сбиване?
— Възразявам. Няма достатъчно основания — рязко каза Нина. — Дотук с нищо не беше загатната вероятността да е имало сбиване. Няколко отпечатъка от стъпки, засъхнала кръв — това не означава непременно сбиване.