— Добре — каза Имейджисън, — ще поставя отговора под съмнение, а вие можете да разпитате свидетеля, госпожо Рейли. Сега обаче искам да чуя мнението на свидетеля относно това, какво се е случило. Той е бил там, опитен следовател е. Сержант Балсъм? Мислите, че това е било тялото на Реймънд де Биърс?
— Да, ваша милост. Тялото не беше в гроба, има слели от влачене на труп, започващи от гроба и свършващи на алеята. Било е достатъчно тежко, щом човекът или хората, които са го влачили, е трябвало да заобиколят купчината пръст. Това е било тялото от гроба.
— И според вашата хипотеза тялото е било качено в кола?
— Точно така, ваша милост.
— Продължете, господин Хелоуел.
— Разкажете ни за следа номер две, сержант — каза Колиър.
Балсъм отново вдигна показалец, като гимназиален учител по геометрия, и каза:
— Тази следа, както можете да видите, започва от другия край на гроба, заобикаля същата купчина пръст от другата страна, почти успоредно на първата следа, и поема в южна посока към края на алеята. Ширината й също е около шестдесет-осемдесет сантиметра.
— И каква е вашата преценка?
— Второ тяло. Влачено от камъка, покрай гроба, до алеята и до същата кола или най-малко до кола, паркирана на същото място. Тъй като и в този случай се е разнесла много пръст, трябва да се приеме, че е влачено след изкопаването на гроба.
— Можете ли да кажете кое от телата е влачено първо?
— Не. Линиите изобщо не се пресичат. Единственото, което мога да твърдя, е, че и двете следи са направени след разкопаването на гроба.
— Вие разполагате с улики, разпознати като утъпкани следи от стъпки, нали?
— Да, сър.
— В района между храстите и надгробния камък ли са направени тези следи?
— Да, сър. Най-вече около камъка, но някои частични отпечатъци идват от храстите. Също така, зад храстите има двоен кръгъл отпечатък, за който смятам, че е от колене.
— Как разбрахте, че стъпките идват от храстите, а не от камъка?
— Видяхме следи от обувки, водещи към камъка. Мъжки обувки, бих казал.
— Възразявам.
— Полицай, бихте ли обяснили защо мислите, че обувките са мъжки?
— Заради дължината на стъпката. По-дълга е от моята например, а аз нося четиридесет и шести номер. Една жена би трябвало да има слонски стъпки.
— Оттеглям възражението си — каза Нина. Колиър се усмихваше.
— И твърдите, че около камъка стъпките се объркват?
— Да, така е. Дълбоките отпечатъци от токове говорят за произволни движения, като че ли някой е изгубил равновесие. Тъй като земята е обрасла с трева, а и беше влажно, не можахме да направим снимки или отливки, които да ни свършат работа.
— В момента се позовавате на резултатите от проучванията на останалия персонал, зает в изследването, нали?
— Да, сър.
— Добре, нека обобщим. Според следите от стъпки между храстите, отпечатъците от колене, както и множеството стъпки около камъка можете ли да ни представите някакво предварително мнение за това, как са се появили тези отпечатъци?
— Възразявам. Въпросът подтиква към спекулация. Подтиква към окончателност.
— Отхвърля се — каза Имейджисън. — Оставете ме да чуя какво мисли той.
— Мога ли да отговоря? — попита Балсъм. Съдията кимна и той продължи. — Според мен зад храстите е клечал човек и е наблюдавал как друг изкопава тялото от гроба. След това първият е излязъл иззад храстите и е отишъл до гроба. Точно около камъка е станало сбиване. Единият е ударил другия с лопатата. Удареният е паднал на около тридесет до шестдесет сантиметра от камъка. Другият е завлякъл двете тела до кола, паркирана на алеята, и е заминал.
Нина обмисляше реконструкцията на Балсъм.
Колиър спря, за да позволи на Имейджисън да подреди бележките си.
— Добре, сержант Балсъм, разполагате ли с доклада за отпечатъците от пръсти, изготвен от лаборантите на полицейския участък в Тахо? Предполагам, че вие също имате копие? — обърна се той към Нина.
— Да, ваша милост.
— Някакъв проблем по отношение на разглеждането им като доказателство? Ще ми се да имам възможност да се позова на тях, ако е необходимо — каза Имейджисън.
Нина се поколеба. За тях не беше добре, че Балсъм се позовава на заключенията на колегите си, още по-лошо щеше да е Имейджисън да се опре на доклада, след като не може да разпита лаборантите, които са го писали.
Тя се надигна и каза с възможно най-смирения тон, на който беше способна:
— Съжалявам, ваша милост. Но аз не мога безусловно да приема този предварителен доклад, без да съм имала възможността да разпитам специалистите, които са го изготвили.
След възражението й лицето на Имейджисън леко потъмня, но го забелязаха само онези, които го очакваха.