— По-късно извикайте лаборантите, щом искате — каза съдията. — Изглежда, че по всякакъв начин се опитвате да увеличите броя на свидетелите.
— Аз не мога да използвам полицейските служители за свидетели на защитата — каза Нина. — Последния път, когато се опитах да го направя, ми беше наложено кои свидетели да призова, вместо да избирам сама, дори и за предварителното заседание.
— Вие възразявате срещу това, че съдът се доверява на показанията от служебните доклади? Аз винаги ги вземам вкъщи и ги чета. Не мисля, че ми вреди.
— Бих възразила срещу това, ваша милост. Ако всяка хартийка, отнасяща се до случая, се превърне в доказателство, това означава да се наруши правилото, забраняващо да се вземат предвид свидетелски показания, основани на чужди проучвания.
В последвалата пълна тишина, публиката видя как лицето на Имейджисън стана пурпурночервено, а очите му се изцъклиха. Пол сви рамене и скри главата си между тях, като костенурка. Колиър също застана нащрек. Джейсън се втренчи в нея с нарастваща паника.
Съдията пусна бавно молива си на масата, той издрънча и падна зад банката на съдията. Звукът наподобяваше шум от падащо дърво, което се сгромолясва с оглушителен трясък.
— Сега ще направим почивка — каза Имейджисън с кадифен глас и хвърли настойчив и недружелюбен поглед към Нина. — Госпожо Рейли, предполагам, че през почивката ще преосмисляте позицията си.
Съдебната зала се опразни за петнадесетминутната почивка, Кимура дойде да отведе Джейсън.
Нина и Пол излязоха да се поразходят под мекото есенно слънце. Нина избухна:
— Проблемът никога не е там, където го очакваш. Как да се боря с изнервен и раздразнителен съдия? По принцип е благосклонен към мен. Но как да му попреча да вземе от Колиър всички полицейски доклади и да си ги занесе вкъщи. Те са пълни с необосновани предположения, откровени глупости, спекулации и така нататък… Какъв е смисълът Джейсън да има адвокат, щом съдията се готви да изчете докладите, които на бърза ръка са го обявили за виновен?
— Мисля, че имаш право. Написаната дума тежи повече от казаната, при вас, хората на закона. А в случая има много доклади. Ти ще посочиш един, те ще те затапят с останалите. Малко кафе?
— Трябва да прегледам някои бележки.
— Ще ти донеса кафе. Това е най-малкото, което мога да направя. Тук не мога да ти помогна много. С мляко, без захар, нали?
Пол слезе по стълбите, а Нина отиде до дамската тоалетна.
В кабината, последното убежище на адвокатите жени, тя оправи дрехите и лицето си. След това си изми ръцете и среса дългата си коса пред огледалото. Привичните движения малко я поуспокоиха.
Колиър беше преживял напрежението също толкова тежко. Ако тя успееше да прокара своята линия, той никога нямаше да спечели заседанието, а като се има предвид и характера и публичността на делото, вероятно трябваше да каже сбогом на мястото в окръжната прокуратура. Щеше да остане в съдебните окопи поне няколко години. Щеше да й каже, че всичко е наред, но нямаше да е така. Щеше да я обвинява. А защо не? Тя щеше да спечели една битка, но да изгуби друга, също толкова важна.
— Преди да се безпокоиш за всичко, което ще изгубиш, ако ударът ти успее, по-добре се върни там и спечели — мърмореше си тя. Навън попадна на репортера на „Мирър“, от когото я спаси Пол.
— Госпожо Рейли? Вашата позиция по отношение на допускането на докладите за отпечатъците от пръсти като доказателства? — каза Имейджисън веднага щом седна на мястото си.
— Ваша милост, аз нямам доклади, които да мога да ви дам — започна Нина. — Не разполагам с полицейското управление, нито имам в офиса си екип от експерти, на които да плащам. Аз не съм разговаряла с полицая, изготвил докладите, защото господин Хелоуел не му е връчил призовка и доколкото зная, той няма да бъде дори свидетел. Сержант Балсъм, господин Хелоуел и аз сме на една и съща спорна площадка. Той представя същността на предварителния доклад, а Съдът трябва да го оцени като такъв, т.е., като доклад за предварителни проучвания. Но ако Съдът приеме и разгледа подробно писмения доклад, той естествено ще има по-голямо въздействие. Това е въпрос на фундаментална справедливост, ваша милост. Разбира се, и аз, и моят клиент знаем, че можем да разчитаме на безусловната справедливост на този Съд, но ако господин Хелоуел е решил да използва за основа на това дело отпечатъците от пръсти, тогава той ще трябва да призове свидетеля по тези отпечатъци, ваша милост. Така би било справедливо.
Тя знаеше, че Имейджисън се гордее с репутацията си на справедлив съдия, и реши да използва думата колкото се може повече пъти. В началото той я слушаше нетърпеливо, но постепенно думите го увлякоха и задържаха вниманието му.