— Господин Хелоуел, защо не сте призовал лабораторния специалист, изготвил доклада за отпечатъците? — попита той.
— Защото ние все още проучваме възможност за престъпление, ваша милост — спокойно отговори Колиър. — Може би госпожица Рейли обича да се представят всички, заети в разследването, за да може тя да се намесва, търсейки грешки, аз обаче не смятам, че трябва да ги призова. За разлика от нея аз имам доверие в този Съд, във възможността му да прецени доклада критично, с разбирането, че това е един предварителен документ…
— От друга страна, предполагам, че нещо, което чета точно преди да загася лампата нощно време, може да ми се стори по-маловажно, отколкото е в действителност. — Имейджисън говореше, като че ли на себе си. — Мисля, че ще… да, заради справедливостта Съдът ще продължи нататък без доклада. Продължавайте, господин Хелоуел.
Нина въздъхна дълбоко, Пол се усмихна, Джейсън наклони глава към нея и каза:
— Браво, Нина!
Сержант Балсъм беше заел отново мястото си и Колиър, свивайки рамене, каза:
— Добре, сержант, вие имате ли доклада за отпечатъците от пръсти, взети от мястото на престъплението и анализирани от специалистите, свързани с полицейското управление на Тахо?
— Да, сър, разполагам с този доклад.
— Според този доклад открити ли са някакви отпечатъци от пръсти на мястото на престъплението?
— Намерени са отпечатъци от пръсти върху лоста на машината, дръжката на лопатата и ключа на склада. Ключът на склада не подлежи на идентификация, повърхността му не е удобна за работа и е извън местопрестъплението.
— Беше ли направен ускорен анализ на отпечатъците, снети от лоста на багера и дръжката на лопатата?
— Да, сър. Останаха няколко частични, за които не ни стигна времето, но върху дръжката има два ясни отпечатъка от палец и показалец. С багера нямахме късмет — попречи ни мръсната и неравна повърхност. Между другото върху отпечатъците върху лопатата няма кръв.
— Някои от отпечатъците бяха ли идентифицирани?
— Да, сър. Те бяха съпоставени с отпечатъците на заподозрения, Джейсън де Биърс, в отдела за моторни превозни средства. Те са приложени към шофьорската му книжка в деня, когато е навършил шестнадесет и когато са били взети.
Джейсън промърмори нещо, а Нина предупредително постави ръката си върху неговата.
— Колко дълго продължи процесът на идентификация?
— Два дни. Ние бързахме. Шерифската служба беше открила телата на Куентин де Биърс и Реймънд де Биърс в горящо бунгало на брега на езерото…
— Тези неща ще ги уточним със следващия свидетел — каза Колиър. — Каква беше следващата стъпка на полицейския участък?
Колиър формулира въпроса неясно, обаче Нина беше задължена на Имейджисън и го знаеше, щеше да възразява, само когато станеше абсолютно необходимо. Сега замълча.
— Аз бях запознат със ситуацията и се опитах да открия извършителя. Отидох на адреса, посочен в документите за шофьорска книжка, и говорих с майката, Сара де Биърс. Тя ме информира, че Джейсън живее при свой приятел — Кени Мангър. Открих адреса на Кени Мангър и говорих с него, но той заяви, че не е виждал заподозрения от деня преди инцидента на гробището. Изглежда, никой не знаеше къде е заподозреният. Колата на Куентин де Биърс липсваше. Пуснах за издирване колата и заподозрения. Заподозреният беше намерен от полицията на Лас Вегас, докато се опитвал да играе на рулетка, на втори септември. Отказал е адвокат в Невада и е поискал да бъде екстрадиран. Беше прехвърлен в ареста на Елдорадо и му беше предявено обвинение.
— Благодаря ви, сержант. Нямам повече въпроси.
— Госпожо Рейли?
Нина погледна към бележките си и каза:
— Засега нямам въпроси.
Приятно изненадан от факта, съдията Имейджисън се усмихна широко и каза:
— Добре тогава, полицай, свободен сте.
Пол подаде на Нина бележка, на която пишеше: „Сега си официално реабилитирана.“ Нина надраска отдолу, за да могат и Пол, и Джейсън да го видят: „Следващият е наш.“
— Да се яви помощникът Даниел Бийти — каза Колиър, и докато свидетелят заемаше мястото си, Нина прегледа бележките, които си водеше, докато Балсъм даваше показания и написа бързо: 1. Стъпки. Едър мъж. 2. Двете паралелни следи от влачене на телата към алеята. 3. Кръвта на Куентин по дръжката на лопатата. 4. Отпечатъците на Джейсън по дръжката на лопатата.
Целият този суров материал щеше да се сведе до няколко факта. Тя ги разбърка и преподреди в главата си, след това ги раздели един от друг и ги остави да чакат следващия свидетел, който щеше да допълни историята.