26
— Кажете за протокола името и длъжността си — каза Колиър.
— Даниел Алън Бийти, помощник-шериф, назначен в управление Прейсервил на шерифската служба на окръг Елдорадо.
В следващите няколко минути Колиър поясни, че Бийти е специално подготвен за проучване на местопрестъпления през дванадесетте години в шерифската служба и е специалист по палежите. Бийти предразполагаше с вида си. Младееше за възрастта си, имаше дълбоки очи, изпъкнала челюст и бели зъби, които проблясваха, когато се усмихваше, а той го правеше често. Когато не ловеше риба на езерото Тахо, играеше триатлон на Хаваите. Според Пол той сваляше всички добре изглеждащи жени в шерифската служба, а те, изглежда, нямаха нищо против.
Дан можеше да стане голям следовател, но според Пол му липсваше усет. Неговото участие беше другата основна причина, да се избърза с предварителното заседание. Бийти се объркваше много, ако трябваше да приготви цялостен доклад относно свое разследване, особено пък за кратко време. Нина беше получила копие от доклада му едва в събота и го оцени като слаба работа — любимия й тип полицейски доклад.
Сега тя слушаше с увеличено внимание всяка негова дума, търсейки пропуски и грешки. Бийти беше стигнал до пожара.
— В два и трийсет и четири през нощта на 911 се получи съобщение от автомат от къмпинга Райт Лейк. Жена. Записваме всички обаждания на 911, така че имаме запис.
Нина усети как копринената блуза залепва за тялото й. Как, за Бога, беше пропуснала факта, че ще разпитва полицая, който толкова пъти бе чувал гласа й?
— Тя представи ли се?
— Затвори, преди дежурният да може да разбере коя е. Беше много развълнувана. Нося записа. Или просто да прочета записаното.
Колиър започна:
— Добре, нека продължим и чуем…
— Както постанови Съдът — прекъсна го Нина, — тук не се прилага правилото за свидетелските показания. Но днес, не е необходимо цялото това оборудване, ще отнеме време и…
— Наистина няма проблем — каза Бийти и й отправи поглед, който не предвещаваше нищо добро, или може би просто разкриваше вълненията на един бой скаут около принадлежностите му. Той измъкна старомоден червен касетофон:
— Зареден е за прослушване.
— Нека не губим време за тези неща, ваша милост — каза бързо Нина. — Достатъчно е да се прочете.
Бийти продължаваше да я гледа по начин, който не й харесваше. Но не смееше да отмести погледа си, и го гледаше, докато накрая, преодолявайки страха си, с облекчение разпозна във втренчения му поглед преданите очи на неотдавнашните си кучешки почитатели. Бийти сигурно мислеше, че е хубавичка. Ако извадеше късмет, той щеше да се окаже поне два пъти по-глупав от нея.
— Защо просто не се прочете и да вървим напред? — Тя молеше настойчиво съдията.
— Не, предпочитам да го чуя — каза Имейджисън. — Няма да ни забави.
Ако продължаваше да диша така тежко още минута, всички щяха да се усетят.
Пол протегна крак и я ритна по глезена. Върху смачканата бележка, която й изпрати, беше надраскал: „Млъкни“ Нина се облегна назад, опитвайки се да си поеме въздух и разтри глезена си. Бийти пусна касетофона.
— Тук е дежурният — говореше неясен, обикновен глас.
— Пожар — крещеше женски глас. — На Райт Лейк. Двама души в бунгалото. Бързо! — Гласът беше по-висок от нейния, с пискливи нотки и звучеше истерично. Това трябва да беше друго обаждане. Нина винаги е била абсолютно рационална…
— Моля, кажете ми името си…
— Не! Не мога! Мога да го видя оттук! Цялото гори! — Чу се някакъв далечен трясък. — О, Боже мой!
Това беше тя, да. Нина погледна наоколо със страх.
— Необходимо е да кажете името си.
— Райт Лейк! Райт Лейк!
— Прекъсна! Установено е, че обаждането е направено от монетен автомат на езерото — продължи безстрастният глас на дежурния.
Нина разтвори пръстите си, вплетени отчаяно един в друг, и с усилие ги накара да легнат абсолютно спокойни върху документите на масата пред нея.
— Пожарната Плейсървил, обадете се — записът продължаваше, — обаждане за горяща сграда на Райт Лейк.
— Дежурният, извикайте подкрепление — обади се нов глас.
— Викам в момента. Може да възникне горски пожар; наоколо е много сухо. Да се свържа ли с горската служба?
— Дежурен, кажи им да изпратят хеликоптер, за да видим дали няма и други пожари.
— Край.
— Това е — каза Бийти, натисна бутона и прибра касетофона.
— Чуха ли добре всички? — попита Имейджисън.
Главата на Джейсън се допря до нейната и той промърмори:
— Това сте вие, нали.