„Или бронко“ — мълчаливо го поправи Нина.
— Открихте ли някакви отпечатъци от пръсти?
„На ти сега!“ — мислеше Нина. Беше направила ужасен фал.
— Саждите много ни затрудниха. Взехме отпечатъци от двете спални, които бяха относително запазени. Тук са предварителните резултати. Някои са на Куентин де Биърс. Останалите все още не са идентифицирани.
— Някакви следи по буркана със запалителна течност?
— Нямахме такъв късмет — каза Бийти със съжаление.
Всички бяха напрегнати и гладни, но Нина знаеше, че докато часовникът не покаже точно дванадесет, Имейджисън няма да разпусне заседанието. Оставаха още единадесет минути.
— Беше ли получена някаква информация от собственика на бунгалото? — Колиър продължаваше да работи.
— Единствен собственик на бунгалото от двадесет години е човек на име Ноел Гънт. Той беше разпитан. Каза, че е оставил бунгалото на разположение на господин Де Биърс, да ходи там, когато иска. Говорихме и със съседите, но никой от тях не е бил там през онази нощ. Те казаха, че господин Де Биърс често ходел там през лятото, за да лови риба с кануто, което открихме зад бунгалото. Нерядко е водил приятели или семейството си, включително и най-младия господин Де Биърс, който присъства тук. — Бийти посочи към Джейсън, който замръзна на мястото си. Това беше първата връзка между Джейсън и бунгалото, която не беше много убедителна. Ходил е там един-два пъти като дете. И какво от това?
— Според съседите — продължаваше Бийти — през последните две години заподозреният е ходел понякога и сам. Дядо му му е дал ключ.
— Кога разбрахте, че полицията е идентифицирала двете тела, извадени от горящата къща.
— Рано сутринта научих, че тялото на… покойника Реймънд де Биърс е било извадено от гроба му в града. Тялото на Куентин де Биърс първоначално беше идентифицирано от представител на фирмата му, а по-късно и от членове на семейството.
— Имахте ли достъп до доклада за разследване на инцидента на гробището през тази нощ?
— Беше ми изпратен от сержант Балсъм. Имах възможност да го прочета.
— Сега, позволете ми да ви попитам… — подхвана Колиър, а Нина разпозна фразата, с която обикновено представяше важните факти — вие, като висококвалифициран следовател, разгледахте ли поотделно всички доклади, които са били съставени до тази сутрин? Бяха ли ви изпратени?
— Е, не зная дали всички са били изпратени…
— Бяха.
— Да, мисля, че освен с доклада от аутопсията разполагам също и с гражданския иск за ексхумация на тялото на Реймънд де Биърс, където Джейсън де Биърс и дядо му явно са били от срещуположни страни.
— Гражданските пледоарии по този случай са налице след уговорка и са достъпни за Съда за четене преди лягане — каза Колиър на Имейджисън, който игнорира тази информация и отговори:
— Много добре.
— Имахте ли възможност до този момент, въз основа на вашия опит и на въпросните доклади, да реконструирате какво се е случило на въпросното гробище, а впоследствие, и в бунгалото на езерото през нощта на двадесет и втори август?
— Възразявам! — извика Нина. — Въпросът изисква разсъждения и заключение. Неясен, двусмислен и неразбираем. Липса на основания. Подвеждащ. Цялата история се базира върху доклади от втора и трета ръка. Едно е да се представят фактите по този начин, защото заседанието е предварително, но съвсем друго е да се вадят заключения относно безусловни факти по делото.
— Позволете ми да се противопоставя на тези възражения — каза Колиър. След това започна да анализира възраженията й, най-вече от гледна точка на това, че Дан Бийти е експерт, на когото е позволено да изказва становище, включително и да реконструира сцената на престъплението. След това Нина отново имаше думата, после Имейджисън го накара на два пъти да преформулира въпросите си, докато най-после формата им му допадна. Стрелката на часовника наближаваше дванадесет, толкова неумолимо, колкото и Колиър, който отново питаше Бийти за мнението му за цялата тази история.
— Аз бих приел мнението на следователя, че смъртта на Куентин де Биърс е резултат от престъпление — каза Бийти.
— Ще припомня на свидетеля и на Съда, че точно същото заключение е направено и ще бъде разгледано, когато д-р Клаусън бъде призован — каза Колиър. — Продължавайте.
— Ще повторите ли въпроса? Извинете — каза Бийти.
— Можете ли сега, въз основа на опита си в разследването на криминални деяния и като имате предвид докладите и информацията, която току-що разгледахте, да дадете професионалното си мнение относно случилото се на гробището?