Юмрукът на правосъдието

— Бяха твърде неясни. През летата.

— През кои лета?

— По този въпрос не бяха много ясни.

— Може би преди десет години?

— Във всеки случай, през лятото.

— Но той може да е бил петгодишно дете?

— Определено доста по-скоро.

— През миналия месец?

— Не е уточнено. Летният сезон приключва в началото на септември, а след това бунгалата рядко се използват.

— Значи никой не е виждал заподозрения в бунгалото през миналия месец?

— Не е уточнено.

— Помогнете ми, помощник. Кое точно веществено доказателство показва, че на двадесет и трети август Джейсън де Биърс е бил в бунгалото на Райт Лейк?

Бийти усърдно напрягаше мозъка си и потъркваше подметката на скъпите си обувки по крака на стола.

— Това е логическа дедукция — каза той. — Заподозреният е бил на гробището, отпечатъците от пръсти по лопатата са неоспорими. Бил е въвлечен в борба с дядо си. Тялото на дядо му стига до бунгалото. То не е отишло там само.

— Така ли? И как разбрахте това?

— Защото Куентин де Биърс е бил в безсъзнание.

— Откъде знаете дали е бил в безсъзнание. Откъде сте сигурен, че не се е съвзел и не е отишъл с колата до езерото с тялото на собствения си син в багажника? — попита Нина.

— Ако той е карал, къде е сега колата му? И ако е решил да изгори тялото на сина си, защо е изгорил и себе си? Това е безсмислено.

— Къде е колата на Куентин де Биърс?

— Все още я издирваме.

Ваша ли е теорията, че Джейсън де Биърс е карал колата до бунгалото?

— След като тя липсва, възможно е и да е така, но не зная със сигурност. Знаем, че не е взел джипа, който карат той и сестра му.

— Много черупки, а къде е ядката?

— Моля?

— Разполагате ли със солидно доказателство, че Джейсън де Биърс е бил в бунгалото?

— Аз мисля, че основното веществено доказателство, че заподозреният е свързан със смъртта на Куентин де Биърс, е намерено на гробището.

— С други думи, няма никакви веществени доказателства, че Джейсън де Биърс е бил онази нощ в бунгалото. Права ли съм?

— Засега не.

„Кажи само не“ — мислеше си Нина. Чувстваше се като зъболекар, вадещ си поука от особено твърда челюст. Спомни си за миг нещастния си, занемарен клиент зъболекар, злоупотребил със служебното си положение.

— Нека да поговорим за веществените доказателства, открити на гробището. Нека поговорим за отпечатъците от пръсти, открити върху лопатата. Вие присъствахте ли в залата, на масата на господин Хелоуел, когато тази сутрин сержант Балсъм даваше показания?

— Да.

— И вие сте прочели доклада на сержант Балсъм, засягащ разследването на престъпление на гробището „Хепи Хоумстед“?

— Да, имам копие от него.

— Знаете ли, че бащата на заподозрения, Реймънд де Биърс, е починал предишната седмица и е бил погребан в това гробище.

— Да, въз основа на доклада.

— А че там се е състояла погребална церемония, а на погребението е присъствало семейството му?

— Предполагам, че така е станало. Но лично, не съм го видял…

Колиър, който намръщено следеше въпросите й, каза:

— Възразявам. От помощника Бийти се изисква да чете между редовете на доклада на сержант Балсъм. Защо адвокатът не изясни тези въпроси със сержант Балсъм?

— Спестявам време в интерес на правната икономия, ваша милост — каза Нина. — Позволявам си да питам този офицер за доклада на друг офицер съгласно член 872 (б) от Наказателния кодекс. Зная, че в окръжната прокуратура смятат, че този член е постановен единствено за тях, но…

— Но сержант Балсъм беше тук — каза Колиър.

— За господин Хелоуел нямаше пречка да разговаря със сержант Балсъм за доклада, изготвен от експерт, когато това му беше необходимо, ваша милост. Аз просто правя същото — каза Нина.

Онова, което всъщност правеше, беше да вдига излишен шум, за да се опита да привлече вниманието на Имейджисън върху следващия важен проблем.

— Какво мислите, че ще постигнете тук, госпожо Рейли? — попита Имейджисън.

Нина заобиколи масата, съзнавайки, че всички очи са вперени в нея. Тя се изви пред съдията и направи движение, като че ли хвърля с лопата.

— Това, ваша милост — каза тя. — На погребение често се случва членовете на семейството да хвърлят по лопата пръст.

— Но този свидетел не може да каже дали това наистина се е случило — протестира Колиър.

— Точно така — каза Нина. Тя се подпря на несъществуващата лопата, погледна Колиър, чиято уста беше останала отворена, и се обърна към Имейджисън.