— Моята информация е, че Реймънд де Биърс е бил убит от светкавица — каза Имейджисън. — Аутопсията откри ли друга причина?
— Не, сър — каза Клаусън. — Мъжът е бил пряко поразен от светкавица. Сърцето му е спряло. Тук няма грешка.
— Това задоволява ли ви, госпожо Рейли?
— Напълно, ваша милост.
Тя погледна към Джейсън. Той се беше подпрял на стола със затворени очи.
— И така, д-р Клаусън, вие твърдите, че ударът по главата е причинил спукването на аневризма. Правилно ли съм разбрала?
— Това е очевидно. Причина и следствие.
Клаусън изглеждаше учуден, явно не очакваше, тя да се насочи към онова, което му изглеждаше напълно ясно.
— Вие твърдите също, че понякога аневризмите просто се спукват без видима причина.
— Да, но тук по същото време е нанесен удар по главата.
— По същото време? Какво точно искате да кажете? — попита изненадващо Нина. Тя усети някакъв почти кръвожаден шемет, докато произнасяше натъртено думите.
— Просто в един и същ момент.
— Само преди секунда вие използвахте фразата „причина и следствие“, твърдейки, че ударът с лопатата е бил пръв. Но сега вие използвате думите „по едно и също време“. Онова, което искам да разбера, докторе, е защо вие мислите, че знаете кое се е случило първо — ударът с лопатата или спукването на аневризма?
Клаусън гледаше към бележките си, като че ли оттам можеха да се появят нови думи.
— Дали вашите констатации са съвместими с твърдението, че покойният е изпитал непреодолима болка в главата и е паднал върху лопатата?
— Паднал върху лопатата? Не би ли било твърде голямо съвпадение да падне точно върху ръба на лопатата?
— Все пак е паднал някъде, нали? Мястото около гроба е много малко, а лопатата е била точно там, права ли съм?
— Възразявам! Аргументативен въпрос!
— Отхвърля се. Вижте, докторе, възможно ли е жертвата да е падала върху лопатата, а не да е била ударена с нея? — попита Имейджисън, навеждайки се напред.
— Би било твърде голямо съвпадение.
Лицето на Имейджисън стана керемиденочервено. Той извика:
— Не желая повече да чувам вестникарски твърдения. Отговорете на въпроса!
Клаусън се отдръпна назад и каза:
— Възможно е.
Имейджисън продължи с привидно спокойствие, което не измами никого:
— Проблемът за причината за смъртта е обезпокоителен.
Разполагаме с определени факти за удар с лопата, за спукан аневризъм, за пожар — не е лесно да се изясни какво се е случило, нали, докторе?
— Никога не съм твърдял такова нещо — каза Клаусън, облизвайки устните си. — Причината за смъртта е спуканият аневризъм. Вследствие на удара.
Имейджисън отново седна, измъкна една носна кърпа някъде изпод тогата си и избърса челото си. Лицето му преливаше в най-разнообразни тонове.
— Продължете — каза той на Нина.
— Д-р Клаусън, изглежда, че дотук изяснихме едно нещо — кръвоизливът в мозъка, причинен от спукването на аневризма, е непосредствената причина за смъртта.
— Добре, непосредствената причина за смъртта е сърдечен удар. Дължи се на внезапно намаляване на кръвното налягане вследствие на кръвоизлив.
— Остава обаче проблемът, дали ударът е причинил спукването на аневризма. Или спукването на аневризма е довел до падане.
— По-вероятно е да е бил ударен — каза Клаусън. — Лопатата е удобно оръжие за внезапно нападение. Извършвал съм редица аутопсии на смъртни случаи, причинени от удар с лопата.
— Но ние не разглеждаме редица смъртни случаи, разглеждаме конкретен смъртен случай. Проблемът е какво можете да определите от аутопсията? Струва ми се, че се опитвате да съгласувате констатациите от аутопсията с хипотезата на полицията.
— Като следовател при смъртни случаи, аз трябва да отчитам характерните обстоятелства. Гробището, късно през нощта, внукът, държащ лопатата, откриването…
— И всичко това допринася за решението ви, че ударът е причинил спукването на аневризма?
— Естествено.
— Не е ли вярно, че зърнестият аневризъм се поддава по-трудно на спукване, отколкото другите типове аневризми?
— Но не и че никога не може да се случи — каза Клаусън на пресекулки.
— Запознат ли сте със становището на големите медицински авторитети, според което дори силно сътресение на главата, каквото може да се получи при автомобилна катастрофа, обикновено не води до спукване на този тип аневризъм поради заобикалящата го предпазна структура?
— Това не е никак логично.
— Контузията на черепа, която сте проучили, не е резултат от голям, разтърсващ удар, нали? Няма счупване на черепа.
— Не.
— Как е станало така, че един от аневризмите се е спукал, а другите два са останали цели?