— Другите два не са се… не са…
— Не са били готови за удара? Не им е било дошло времето, така ли е, докторе? А времето на никого не може да се предвиди? Не е ли вярно това?
Клаусън не го свърташе на мястото му.
— Госпожо адвокат, не твърдите ли, че жертвата е починала от естествена смърт? — прекъсна я Имейджисън.
— Точно така, ваша милост.
— Независимо от обстоятелствата на насилие? Пожарът?
— Заподозреният не е обвинен в подпалване — обясни Нина. — Обвинен е в убийство. И няма основания да продължава да бъде заподозрян, ако се докаже, че смъртта не е настъпила в резултат на криминално деяние.
— Продължавайте. — Имейджисън остави молива си на масата и внимателно се заслуша.
— Като се вземат под внимание другите обстоятелства, имам предвид нараняването на главата и случката на гробището като цяло… — Клаусън се опитваше да каже нещо.
— Изчакайте да ви се зададе въпрос — каза рязко Имейджисън.
— Ще ви помоля засега да се ограничите само до медицинските обстоятелства, докторе — каза Нина. — Въз основа на аутопсията, която сте извършили, практическия ви опит и опита ви на преподавател по съдебна патология мислите ли, че е възможно нараняването на главата да е причинено по-скоро от падане върху лопатата, а не от удар с нея?
— Твърде странна случайност, няма що — отговори Клаусън.
— Вие твърдите, че когато аневризмът се е спукал, жертвата е почувствала внезапна силна болка? А после е изгубила съзнание?
— Това е обикновената последица. Но не е задължителна.
— Значи, ако жертвата е стояла права, има вероятност да е паднала?
— Не е изключено.
— И жертвата може да е паднала върху нещо, което лежи на земята, без да може да го избегне, така ли?
— Възразявам. Спекулативен въпрос.
— Ако не мога да се обърна към окръжния съдебен лекар във връзка с медицинските последици от спукан аневризъм, кого да питам тогава? — каза Нина с възможно най-хрисим тон.
— Възражението се приема. Въпросът е спекулативен. Опитайте се да го зададете по друг начин, ако можете — каза Имейджисън.
— Добре тогава — каза Нина, — позволете ми да попитам така: може ли да определите въз основа на медицинските констатации, подчертавам, на медицинските констатации, дали жертвата е ударена с лопата, или жертвата е паднала върху лопатата?
— Не! Но е съвсем ясно, че…
— И всичко, което можем да твърдим, е, че между жертвата и лопатата е имало съприкосновение? Така ли е?
— Според мен, да.
— И ние не знаем кое се е случило първо, спукването на аневризма или съприкосновението с лопатата?
— Ние трябва да отчитаме обстоятелствата — въздъхна Клаусън почти отчаяно.
— Моля ви, докторе, уточнете по възможно най-ясен начин — каза строго Имейджисън, пристъпвайки напред — вярно ли е, че двете възможности — аневризмът да се е спукал от само себе си и да е причинен от удар — са еднакво вероятни?
— В една и съща степен? — каза Клаусън.
— Това е, което искам да зная. Отчитам, че не можете да бъдете абсолютно сигурен по този въпрос. Просто искам да знам допустима ли е възможността аневризмът да се е спукал сам, без чужда намеса?
Клаусън погледна към Колиър, който седеше със скръстени ръце и мрачен поглед.
— Така изглежда — каза Клаусън.
Имейджисън седна обратно на стола си:
— Разбирам — каза той и тази единствена дума показваше колко му е трудно.
Нина беше провалила делото на Колиър. Беше спечелила.
Не трябваше да го гледа, гледаше настрани.
Той се беше навел, правейки се, че си води бележки точно както постъпваше и тя, когато претърпеше голямо поражение.
— Благодаря, ваша милост. Приключих със свидетеля — каза тя.
29
Колиър поиска прекъсване до следващата сутрин. Малко по-късно Нина видя Клаусън да пресича вътрешния двор към офиса на прокуратурата, изглеждаше смален, със смирено изражение на лицето.
Колиър не допусна никакви грешки. Той трябваше да може да разчита на заключенията на съдебния патолог, без да му се налага да прави допълнителни проучвания. Но Нина беше чувала за други два процеса, в които Клаусън беше представял тенденциозно всички факти, до най-незначителните подробности, само и само да се съгласува с обвинението.
През годините Клаусън се беше превърнал в оръдие на обвинението. Той не се задоволяваше с медицинските протоколи, а държеше да прочете всички останали доклади, и допускаше те да му влияят. В този случай, изправен срещу едно твърде сложно разследване, той направи каквото можа, за да подкрепи обвинението, но после се оттегли.