Силен шум взриви залата. Имейджисън се шмугна между банките и изчезна в подземната бърлога, недостъпна за хората, където съдиите се скриваха по време на своя престой.
Джейсън изглеждаше зашеметен. Нина докосна ръката му и каза:
— Приблизително след четири часа ще си вкъщи. Няма да оставя на мира чиновниците, докато не се уверя, че всичко е наред с документите.
— Не мога да повярвам. Ще ме пуснат ли?
— Да! Обвиненията срещу тебе са отхвърлени.
Сара и Моли, които вече бяха при него, го прегърнаха. Моли подскочи и се качи като маймунка на гърба му.
— Ехее, супер! — викаше тя, а Джейсън, заразен от радостта й, започна да се върти в кръг, все по-бързо и по-бързо, както бяха правили, когато бяха много малки. Близнаците празнуваха заедно, без да мислят как изглеждат в очите на околните, блестящата коса на Моли се развяваше като искра, а изражението на лицето на Джейсън беше толкова открито и емоционално, колкото Нина никога по-рано не го беше виждала.
Най-накрая Моли го пусна, смеейки се запъхтяна. Сара сияеше:
— Толкова съм щастлива! Нина, Пол, заповядайте довечера вкъщи, за да празнуваме!
— Нека го отложим за друг път — отговори Нина. — Трябва да се наспя, наистина имам нужда.
— О, моля те! Просто едно питие след вечеря и те пускаме да си вървиш. Всички ще сме там. Моля те… няма да е дълго.
Пол кимна, така че Нина отстъпи, за да не развали настроението.
— Добре. Ще отида да направя кратко изявление за пресата от името на Джейсън, а после ще намина за малко при чиновниците. След това ще отида да дремна. В девет добре ли е?
— Фантастично. О, Джейсън…
Сара отново го притисна в прегръдките си, ръцете й обгръщаха кръста му, защото той беше толкова висок, но той не я прегърна. Изглежда, че собственият му миг на радост беше изчезнал така бързо, както и беше дошъл. Той наведе глава към майка си с досада, тя държеше лицето му в ръцете си и му говореше така, както го правят майките, пренебрегвайки останалия свят.
Нина проспа вечерята. Тя дори не можеше да си спомни как е стигнала до леглото. Към седем се събуди и взе душ, облече си джинсите и една червена памучна фланела и седна на дивана до Боб. Мат и Андреа искаха да разберат как е минало заседанието, но усетиха, че още не е готова да говори за това и я оставиха да помага на Боб да си напише домашното по математика.
Тя беше изцедена. Не беше сигурна, че ще намери сили да стане от дивана и да отиде някъде. Но към девет без петнадесет на вратата се позвъни и влезе Пол, с букет слънчогледи.
— Прекрасни са Пол. Трябва да са ти стрували цяло състояние.
— Ще отидем да приемем поздравления в Де Биърс, а после ще те заведа на представление в „Сийзърз“.
— Не зная.
— Ще се почувстваш по-добре, когато видиш щастливите им, усмихнати лица.
Само че нямаше нито щастливи, нито усмихнати лица, когато Сара отвори вратата, с разрошена коса и чаша в ръка.
— Моля, влезте — каза тя. — За съжаление близнаците не са вкъщи. Излязоха.
В дневната Лео приготвяше още мартини.
— Ей — каза Пол, — ще ти кажа нещо за коктейлите. Заклех се да ги откажа, когато след съда отидох на Поуп Бийч, и всичко, за което можех да мисля, беше, че мачтите на платноходките изглеждат точно като сламки за коктейли, а езерото има цвят на хубав сух вермут.
— Аха — каза Лео, — дай да оставим коктейлите. Какво ще кажеш за бира? — Той също изглеждаше разстроен. — Е, Нина, какво да бъде?
— Каквото и да е — каза Нина.
Лео донесе бутилки и чаши и всички седнаха срещу камината. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто бе седяла тук за последно и бе говорила с Джо Маркес, в деня, когато Моли…
— Как е Джейсън? — попита Нина.
— Добре е, добре. Вдигам тост за теб и Пол. Толкова съм ви благодарна. И двамата бяхте страхотни.
Всички пиеха бира. Сара и Лео, изглежда, нямаха какво повече да кажат.
— За теб това беше голямо изпитание, Сара — каза Нина.
— Предполагам, че още не си се отърсила от напрежението.
— Какви са възможностите да арестуват отново Джейсън? — попита Лео.
— Не зная — каза Нина. Всъщност, не й се искаше да говори за закони. — Това ли ви безпокои?
Сара погледна към Лео и той каза:
— Не. Съжалявам, но не сме особено весели.
Сара отвори един албум, който седеше на масичката за кафе пред нея, и го подаде към Нина и Пол:
— Виждате ли? — попита тя, посочвайки им една голяма снимка, на която Джейсън и Моли бяха около четиригодишни. Играеха усмихнати отвън на поляната, сред леката мараня на летния следобед. И двамата изглеждаха изцяло незаинтересовани от фотоапарата, насочен към тях. Моли висеше на гърба на Джейсън, а той се въртеше.