— Джейсън трябваше да се върти силно като пумпал с Моли на гръб, докато паднеха. След това лягаха един до друг на тревата. Не са ли най-красивите деца? — каза Сара. Гласът й беше измъчен.
Озадачени от настроението й, Нина и Пол се съгласиха, че със сигурност е така. Лео въздъхна. Настроението беше тягостно.
— Сара, какво не е наред? — попита Нина.
— Сара… — обади се Лео.
— Всичко е наред, Лео. Нина и Пол няма да наранят Джейсън. Но не мога да седя тук просто така…
— Къде е Джейсън? — попита Пол.
— Замина си — каза Сара. — Събра два куфара и каза да дадем останалото на социални грижи. Каза ми… каза ми сбогом. Няма да се върне. Не можах да кажа нищо, което да промени решението му.
— Той не може да постъпи така — каза Нина, шокирана. Трябва да разбере, че не може. Направих каквото можах във връзка с гробището и пожара. Няма да имам възможност пак да успея. Мисля, че можем да го опазим от затвора. Но ако замине, те ще решат, че се укрива от правосъдието и…
— Той си замина завинаги — каза Сара, а лицето й беше изкривено. — И Моли тръгна с него. Не би му позволила да замине сам. Не съм и мислила да кажа нещо. Той пропада, Нина! Даже не се опита да ми обясни. Не иска да говори с мен!
Нина погледна отстрани към Пол.
— Къде точно са сега? — попита той.
— При Кени. Вие бихте ли… отишли там? Помолете ги да не тръгват. Кажете им, че той трябва да остане вкъщи, и всичко останало. Тук не става въпрос за страх, обаче, точно така е. То е като… като… той…
— Мисля, че Моли се страхува, че Джейсън иска да умре — каза Лео.
— Защо не отидеш ти? — прекъсна го Нина.
— Кени ме мрази. Няма да ме пусне да вляза. — Сара плачеше.
— Вие не можете да очаквате, че Нина ще продължи да работи на тъмно — каза Пол. — Трябва да обясните за какво изобщо става въпрос. През цялото това време тя работи на тъмно, а това не беше много лесно. Трябва да ни помогнете, да ни кажете за какво става въпрос.
— Кени ме мрази, защото съм му майка — каза Сара, а сълзите се стичаха по лицето й.
— Ти си майка на Кени?
— Неговата биологична майка. Той им е брат. Всички го знаят.
— Рей ли беше баща на Кени? — попита недоверчиво Пол, но Сара изглеждаше неспособна да отговори. Нина и Пол я гледаха, изчакваха я да се посъвземе.
— Сара е била на седемнадесет, по-млада от Моли в момента, когато е родила Кени — започна Лео, подновявайки разказа. — Рей е по-възрастен. Той я управляваше напълно. Когато се разбрало, че е бременна, той се е оженил за нея и я довел да живеят тук. Но когато Кени се родил, се е оказало, че има spina defida и изкривени крака. Рей отказал да приеме бебето. Всичко, което притежаваше, трябваше да е перфектно. Освен къщите, които строеше за другите хора, разбира се. Той беше едно проклето копеле. Занесъл бебето в Стендфорд и наел специалисти да го прегледат. Когато му казали, че дефектите могат да се коригират само частично, той се отказал от бебето.
— Трябваше да го спра — каза Сара. — Бях толкова малодушна. Трябваше да си взема детето и да замина.
— Това е станало преди двадесет години — каза й Лео. — Ти самата си била дете.
— Аз на два пъти подписах документи, които той ми представи, веднъж, след раждането и втори път, когато Кени беше осиновен. След като отведоха Кени, няколко месеца боледувах. Когато оздравях, се опитах да го открия сама, но не можах да го намеря. След това разбрах, че ще имам близнаци. Когато се раждаха, Рей трепереше.
— А какво стана с Кени? — попита Пол.
— След години открих, че Кени е израснал в района. Бей. Осиновителите му се бяха развели. Майката живеела от социални помощи. Животът му е бил доста труден. През всичките тези години не спирах да го търся.
— Когато станал на осемнадесет години, осиновителката му разказала всичко — продължи Лео. — Казала му е, че биологичните му родители са богата двойка от Тахо, и че не биха си помръднали и пръста, за да му помогнат. Да, тя знаеше. На няколко пъти се е опитвала да се свърже с Рей, за да иска финансова помощ, да разрешат медицинските проблеми на Кени, но той отказвал. Никога не е споменавал на Сара за това.
— Как разбрахте всичко това? — попита Нина.
— Кени ми каза — отговори Сара. — Той се премести тук, за да завърши училище, предполагам с надеждата да открие нещо повече за нас. Кени е много интелигентно момче, но поради физическите усложнения е тръгнал по-късно на училище и завърши в същия клас с Джейсън и Моли. Един ден той им разказал кой е. Джейсън решил, че това е блъф, но Моли дойде при мен. Веднага отидох да го видя. Той ми каза, че никога няма да ми прости и че не желае да ме вижда. Парите бяха всичко, от което се нуждаеше. Дадох му.