— Ти, кучи сине — каза тя, дишайки тежко.
— Сега изчезвай.
Тя не помръдна. Пол изруга и потегли. Не си проговориха през целия път до апартамента на Колиър.
30
Сиво око, гледащо през шпионката. Недоволно мърморене.
— Какво искате, по дяволите? — Колиър отвори вратата и им махна да влизат. Той носеше само чифт спортни шорти. Макар че беше малко след девет, очите му бяха подпухнали от сън.
— Хайде, намъквайте се! Присъединете се към празнуващия.
Те влязоха в кухнята, пълна с мръсни чинии и опаковки от замразени храни. Той разчисти част от масата пред тях, като бутна нещата на пода, хвана главата си с ръце, изкашля се и каза:
— Предполагам, че сте дошли да се насладите на тоталното ми унижение. Възможно ли е да искаш още нещо от мен, Нина?
— Трябва да поговорим.
— Да поговорим? — Той отиде до мивката, наля си чаша вода, изпи я и се обърна към тях. — Необходимо ли беше да бъда събуден? Виждам, че да. Не се отказвате. — Той пусна студената вода, опита с пръст дали се е източила, пъхна цялата си глава под крана, после се отдръпна, говорейки нещо неразбираемо, целият вир-вода. Взе сухата кърпа, която висеше на една кука до мивката и каза: — Давайте! Готов съм.
— Седни! — кротко нареди Пол.
Колиър отново седна на мястото си на масата, прозявайки се, като бършеше косата си с кърпата.
Докато Пол подбираше думите си, Нина каза:
— Аз се обадих на 911 от Райт Лейк.
— Знам — каза Колиър.
— Знаеш?
— Познах гласа ти.
— Защо не го каза в съда?
— Ще се окаже, че големият приоритет на живота ми е да те пазя от собствените ти безумия.
Той потърка косата си още веднъж и хвърли кърпата върху купчината на плота. Тя се удари в една чиния, която падна на пода и се разби на парчета. Всички гледаха към нея. Колиър каза:
— Това ли дойде да ми кажеш?
— Влязох вътре и видях тялото на Куентин. И тялото на Рей. Пламъците вече бяха започнали да обгръщат дневната.
— Учудвам се, че не си оставила отпечатъци. А може и да си оставила. Видя ли кой подпали пожара? — Колиър попита спокойно, като че ли разговаряха за времето. — А колата на Куентин?
— Не. Който и да го е направил, беше си тръгнал, преди аз да пристигна.
— Допускам, че си дошла тук, за да ми кажеш истината — каза Колиър. — Не би трябвало да прикриваш младия Джейсън, нали?
— Изобщо не съм го виждала. Той не беше там. Но… когато излязох отвън видях чифт слънчеви очила…
Пол изохка.
— Знаех си — каза той, — знаех си, че ако дойдеш, ще кажеш затова…
— Взех ги и избягах. Не мислех. Димът обгръщаше всичко и се страхувах, че съм попаднала в капан.
— Предай ги — нареди Колиър.
— Не мога. Не, не съм ги изхвърлила. Скрих ги под матрака, докато реша какво да правя с тях. Бяха откраднати от стаята ми. Не зная от кого.
— Опиши ми очилата.
— Бяха скъпи „Вюрнътс“, със зелени стъкла.
— Да познаваш някого, който да носи подобни очила?
— Не мога да ти кажа това.
— Привилегирована информация между адвокат и клиент?
— И това не мога да ти кажа.
— Боже, как мразя адвокатите! — изохка Колиър. — И веднага след заседанието ти пристигаш тук и ми се изповядваш, за да успокоиш чувството си за вина. Излиза, че си била права за обвинението в убийство. Ако Клаусън беше лоялен към мен още от самото начало, съмнявам се, че случаят би стигнал даже и до предварително заседание. Е, добре, все още имаме възможност да ги използваме, за обвинение в палеж.
— Аз… аз съжалявам — каза Нина, разбрах, че е престъпление. Какво смяташ да правиш?
— Нина е объркана — каза Пол, а очите му гледаха в очите на Колиър. — Тя е съчинила цялата тази история с очилата. Млъкни, Нина. Мой ред е да говоря. Слушай, Колиър. Джейсън е твърдо решен да напусне града, за да изпревари съдебното постановление, което ти, без съмнение, ще приготвиш утре.
— Няма да стигне далече. Това само ще му навреди.
— Почакай. Има и още нещо. Преди три години, през август, Джейсън е взел без разрешение понтиака на Джо Маркес. Претърпял е някаква катастрофа. Джо никога повече не е видял колата си, което му е било все едно, защото тя и без това е била полусчупена.
Колиър разтриваше гърдите си с ръка. Косата му беше разрошена. Щеше да изглежда смешно, ако не беше жестокото изражение на лицето му.
— Той е карал понтиака? Джейсън де Биърс е убил Ана?