— Беше ме проследил до гробището. Скарахме се. Той се хвана за главата и каза, че има ужасно главоболие. После падна. Изтичах до него, но той вече беше в безсъзнание. Не знаех какво да правя. Не можех да повикам никого. Тогава го сложих на задната седалка…
— И Рей в багажника.
— Спомних си за бунгалото. Трябваше да реша. Когато стигнахме, той вече беше мъртъв.
— А кръвта по лопатата?
— Тя беше до камъка. Точно както каза Нина. Той падна върху нея. Аз я дръпнах далече… — Джейсън отново преживяваше всичко.
Моли взе един от куфарите и каза отчаяно:
— Хайде, аз съм готова.
— Тръгвам — каза Джейсън, гледайки в земята. — Кажете на майка ми…
— Само още нещо. Не се безпокой, няма да те спра — каза Пол. — Нещото, което според мен ни събра всички заедно: защо изкопа тялото на баща си?
— Кажете на майка ми, че съжалявам. Кажете на Нина, че й благодаря. Тя се опита да помогне. Кени…
— Довиждане, братле — каза свенливо Кени, надигна се и непохватно го прегърна.
— Довиждане, Моли.
Но Моли се вкопчи в него и не искаше да го пусне:
— Не! Не!
— Моля те, Моли — каза Кени. — Остани. Имам нужда от теб.
— Какъв е този шум? — попита Джейсън, посочвайки към вратата.
— Нищо не чувам — каза Пол. — Почакай, синко. Ще се опитаме да ти помогнем.
— Отвън има някой! — каза Кени.
Колиър нахълта, бутайки Нина пред себе си. Пистолетът му беше изваден, а той дишаше на пресекулки.
— Махни се от пътя ми — извика той, после вдигна пистолета и се прицели в Джейсън, който стоеше на не повече от половин метър от Нина.
— Не! — извика Нина, хвърли се и застана пред Джейсън. Пол също извади пистолета си.
— Свали го, приятелче — каза той на Колиър. — Не искаш да застреляш Нина, нали?
Неочаквано Джейсън замахна и събори лампата, тя се удари в пода и се пръсна на парчета, оставяйки ги в пълна тъмнина. Някой изстена, Пол хвана Нина, стисна я и замръзна на мястото си, опасявайки се, че Колиър можеше да стреля в тъмното.
Вратата на апартамента се поклащаше, отворена. Джейсън и Моли изчезнаха във фоайето. Ръката на Пол намери Колиър, но той успя да се измъкне и също изчезна.
Единствената светлина идваше откъм площадката, слабата крушка едва-едва осветяваше коридора. Пол стискаше пистолета в ръка. Две фигури се появиха в полумрака и почти мигновено изчезнаха. Колиър засега изоставаше.
Останалите изчакаха за момент, докато се уверят, че той и пистолетът му наистина ги няма.
Пол и Нина тичаха към паркинга покрай смаяните съседи, а Кени куцукаше зад тях. Стигнаха навреме, за да видят джипа, следван от колата на Колиър, която занесе на ъгъла с пълна газ, спирачките изскърцаха пронизително.
Те скочиха в колата на Пол, Кени се вмъкна в последния момент. На главен път 50 и трите коли, една след друга, взеха острия ляв завой. Пол караше, необезпокояван от слабото движение, без да изпуска от очи Колиър в неговата малка кола, преследваща джипа. Нина набираше 911 за трети път през този месец. Пол измъкна телефона от изтръпналите й пръсти и спокойно описа джипа, номера му, и колата, която го преследваше, като през цялото време караше с пълна скорост по средата на шосето.
Нямаше никаква опасност Колиър да изпусне джипа, почти се беше залепил за него. После ускори и го блъсна отзад. Джейсън занесе наляво, промени посоката, джипът се качи на тротоара и продължи по него, като едва успяваше да избягва стълбовете, стъпка няколко храста и накара няколко пешеходци да отскочат, за да си спасят живота.
— Защо се опитва да ги убие? — попита Кени, държейки се за облегалката на Пол.
— Служителката от пробацията, която е убил Джейсън — тя е негова жена! — каза Нина, извръщайки леко главата си назад, но без да изпуска от очи колата отпред.
— Ана Мийд! Той никога не е правил такова нещо.
— Но нали току-що си призна!
— Не! Вие всичко объркахте!
Джейсън успя да слезе на шосето пред Колиър с оглушителен трясък, а колата изплиска водата от полунаводнената улица. Джипът все повече криволичеше, като че ли беше останал без контрол. Колиър отново форсира, доближи ги и пак ги блъсна.
— О, Боже! Той ще убие и двамата! — извика Нина, но те някак си успяха да се отдалечат и отново водеха, а безумната им скорост поглъщаше шосето пред тях. Телефонът й звънеше, паднал някъде в краката й.
— Те се насочват направо към щатската магистрала! — извика Кени. — Спрете този човек! Това не е негова работа!
— По дяволите, Пол! По-бързо! — изкрещя Нина и Пол, скърцайки със зъби, натисна газта.
Някак си бяха успели да стигнат района на казината. Нина наблюдаваше Пол, чийто крак сигурно беше залепнал за педала, предпазливото му движение напред и се ослушваше за онова, което трябваше да последва, звукът от катастрофата. Тя затвори очи, но почти веднага ги отвори, за да види как колата на Джейсън навлезе почти под прав ъгъл в левия завой и се насочи направо към паркинга пред „Приз“.