После слезе няколко стъпала, преви се в кръста и достигна Джейсън.
И чудото стана. Стълбата издържа.
Колиър сграбчи китката на Джейсън. Държеше го здраво, докато успяха да спуснат въже и да им помогнат.
Сред суетене и викове, предизвикани от напрегнатата ситуация, най-сетне издърпаха и тримата.
Нина обви ръце около врата на Пол и зарови лицето си в сакото му. Не можеше да повярва, че опасността е преминала. Беше й студено, толкова студено, колкото никога досега.
Кени се приближи, куцукайки към нея и изрече задъхано:
— Рей взе колата. Той излъга Джейсън. Каза му, че бил похарчил парите, и молеше Джейсън да поеме вината пред Сара. Каза, че се напил, проиграл парите на рулетка, а после се е блъснал в едно дърво. Той… той…
— Той се разплака — каза Джейсън. — Каза, че не може да погледне в очите мама и дядо. Каза, че е проиграл всичко на рулетка. — Той се обърна към Колиър. — Съжалявам за съпругата ви.
Колиър сви рамене и наведе глава.
Моли припадна, и хората се скупчиха около нея. Някой я зави с нещо.
Дъждът продължаваше да се сипе, тъмен и тих.
Епилог
Мъжът и жената достигнаха билото на високата планина малко преди два следобед.
Октомври беше донесъл студ, тих, безветрен студ. Нямаше да се забави и снегът. Те спряха на голото било до една голяма купчина камъни, оставиха раниците си и легнаха на земята, дишайки тежко разредения въздух.
Нина погледна нагоре към небето точно както в деня преди два месеца, когато заедно с Колиър изкачваха планината, насред гръмотевичната буря. Сега небето беше чисто и ясно, лунният сърп се носеше като дух ниско в небето.
Зад нея Пол постави раницата си под главата си и затвори очи.
Беше изминал цял месец. Пол уреждаше задълженията си в Кармел, а и Нина не бе стояла със скръстени ръце. Когато той й се обади и й предложи да се качат в планината, тя отказа. Но той й каза най-невероятното нещо — че могат да научат нещо ново за смъртта на Рей де Биърс на билото. През целия дълъг път нагоре избягваха да говорят за семейство Де Биърс.
Сега, отново на билото, Нина усети как спокойствието на природата се предава и на нея. Планината си почиваше.
— Пол…
— Тук съм — сънливо промърмори той.
— Защо дойдохме?
— Почакай минутка.
Той отново замълча, черпейки сила от слънцето. В далечината два орела се гмурнаха в сребърните отблясъци на езерото Тахо и се изгубиха в небето.
— Калифорния ще ми липсва — каза той. — Никога не съм работил във Вашингтон. Три месеца са много време. Но ще ми се отрази добре след тази работа.
— Надявах се, че няма да приемеш предложението.
— Всички имаме нужда от почивка. Нали ще се опиташ да не се забъркваш в неприятности?
Нина го побутна леко с обувката си:
— Ще се постарая — каза тя. — Сега, не искаш ли да знаеш какво се случи с тях? С Джейсън и другите?
— Добре. Вече съм готов.
— Първо за Колиър.
— Как минаха нашите показания?
— Перфектно. Имах възможност да поговоря с Джейсън, Моли и Кени. За тях историята приключи. Колиър замина. Взе си отпуск и оттегли кандидатурата си за окръжната прокуратура. Обадих му се точно преди да замине и той не знаеше къде отива. Каза само, че ще е на някое топло и слънчево място. Жал ми е за него, Пол. Чудя се, дали някога ще го видя.
— Ще се върне, когато се почувства по-добре — каза Пол.
— Проблемът не е свързан само с Ана. Търсенето на нейния убиец беше един симптом на болестта му. Той е свършен човек, Пол. Благодаря на Бога, че не уби Джейсън.
— Щеше да убие невинен човек — каза Пол. — Но след разговора със Сара наистина помислих, че момчето го е направило.
— Кени ми разказа останалата част от историята. Рей подписал чека и платил на Рубен, за да убие Лео — каза Нина. — Рей е бил параноик. Бил е обладан от фикс идеята, че Лео иска да му отнеме всичко — парите, властта, фирмата, съпругата. Толкова силно го е мразел, че се е опитал да го убие. Когато Рубен му е казал, че е признал всичко на Ана, Рей е трябвало да действа бързо, за да покрие нещата. Удушил го е, после блъснал Ана и откарал колата на Ал Баруки. Помолил Джейсън да каже на майка си, че той е взел парите и колата естествено, без да му обяснява какво е направил. Наистина е невероятно, че Джейсън се е съгласил, но явно въпреки всичко е обичал баща си.
— Как децата са разбрали всичко това? — попита Пол.
— Благодарение на разговора ни с Люси и Джо, нали си спомняш? Когато е отишъл на работа в къщата, Джо е казал на Моли как изчезналата му кола е убила Ана. При посещението си в затвора Моли е казала на Джейсън. Той не е знаел какво да прави. За него това е бил поредният удар след толкова други.