— Появи ли се някакво твърдо доказателство за това?
— Джинджър наново съпостави отпечатъците, открити в колата. Там нямаше отпечатъци от Джейсън. Рей го е направил, Пол. Няма съмнение.
— Кажи ми за семейство Де Биърс.
— Сенди ми каза, че Сара и Лео ще се женят по Коледа. Кени ще бъде кум. От пролетния семестър той постъпва в Техническия факултет в Калифорния. Това е чудесно, нали? Джейсън и Моли са приети заедно в Колумбийския университет.
— Какво стана с обвиненията в палеж и разкопаването на гроба?
— Не можех да пледирам, че е невинен. Той наистина е изкопал тялото — все още не знам защо — и е подпалил пожара. Но Имейджисън взе предвид многото смекчаващи вината обстоятелства. Джейсън беше признат за виновен, но и двете не се счетоха за углавни престъпления, и беше заставен да завърши пълния юридически курс от програмата на Колумбийския университет, като част от изпитателната му програма. Каза, че никога повече няма да си затваря очите пред собствените си проблеми.
— Добро адвокатстване — каза сънливо Пол, а Нина се почувства стоплена от слънцето и от комплимента му.
— О, щях да забравя — плесна се тя по челото. — Колиър се е срещнал с Люси Лаура и й разказал какво смятаме, че се е случило в действителност. Макар че никога не може да бъде доказано. Както и да е, вчера разбрах от Сенди, че Люси е изровила тялото на Рубен от гробището, където е бил погребан, и го е погребала в католическото гробище в Рино. Сега вече спокойно може да се омъжи за Джо.
— Добре — каза Пол. — Джо е добре. Откриха ли мерцедеса на Куентин?
— Не — каза Нина. — Вероятно е някъде наоколо, на дъното на някоя пропаст. Джейсън няма да каже къде.
— Вечна му памет — каза Пол. — Разбра ли се кой е взел очилата?
— Моли. Джейсън й е казал за тях. Тя се опитала да го защити, нямала ми е доверие. Вмъкнала се в къщата един следобед, докато Андреа е прибирала децата от училище.
— Трябваше да е тя. Тийнейджърка, русокоса и безопасна, съседите не биха се усъмнили.
— Няма да познаеш какво чух за Ким Вос — дяволито вметна Нина.
— И какво?
— Видях статия за нея, на страницата за култура в „Сан Франциско Кроникъл“ Серията й „Вариации на синхронността“ е била изложена в една известна галерия на Сетър стрийт. Тя е откритието на сезона. Станала прочута за една нощ. Във вестника пише, че я открил някакъв собственик на галерия от Кармел, който се заинтересувал от нея, понеже хората го питали къде могат да открият нейни картини.
Пол се разсмя от сърце.
— Оказа се, че зеленият нюанс в картината не са очилата на Джейсън.
— Мислих за това — каза Пол. — Значи тук Ким е сбъркала?
— Не, Пол, и за това е била права. През онзи ден в планината Рей носеше масленозелена шапка за голф. Така картината завършва цялата случка. Това е всичко. Това е моят доклад.
— Пропусна едно нещо. Помниш ли, че те помолих да се опиташ да откриеш, кой е платил на Ал Баруки да напусне страната? Това е единственото нещо, което наистина ме безпокои — каза Пол.
— Това беше лесно. Работата се свърши с едно телефонно обаждане в редакцията на „Мирър“ Дадох името на репортерката и след пет минути тя ми се обади с информацията. Мунир Ал Баруки е спечелил милион и шестстотин хиляди долара от калифорнийската лотария „Бърз удар“ ден, преди да замине за Египет.
Пол се надигна:
— Поднасяш ме…
— Истина е! Кълна ти се!
— Неведоми са чудесата на вселената — каза Пол. — Вероятно си е купил оръжеен магазин в Кайро… Да го вземат мътните, такива неща се случват веднъж, най-много два пъти в кариерата на един следовател.
— Какви неща?
— Такива, които ни водят за носа. Истинските мистерии. Когато се случват странни съвпадения, и то по начин, недостъпен за човешката логика.
— Е, проклета да съм, Пол — каза Нина, — но ще си признаеш ли, че има нещо в идеята за…
— Предопределеността? Синхроничността? Признавам го. Но такива неща се случват рядко, наистина много рядко. Определено мога да кажа, че през всичките тези години, в които съм разследвал убийства, никога не съм виждал толкова ясно присъствието на съдбата. Това ме кара да се чувствам…
— Малък — вметна Нина. — Колиър го каза веднъж за бурята.
— Това е друг феномен — каза Пол. — Нещо, което надхвърля разбирането ми.
— Да. И аз го чувствам така — каза Нина. — Понякога усещаш, че можеш да промениш обичайния път, по който стават нещата.
— Да се направим на богове и да сритаме здравия разум по задника — засмя се Пол.
— Виждам, че си си взел пистолета. Какво мислиш да правиш с него, по облаците ли ще стреляш?