— Той си върви с мен — отвърна Пол. — Може и да нямам кой знае колко власт над останалото, но в него поне съм напълно сигурен.
Извади бутилка вода и отпи няколко глътки.
— Онова, което не мога да разбера, е, какво имаше предвид Джейсън с лошите неща, които бил направил, за които говореше у Кени точно преди да се намеси Колиър. И защо, за Бога, беше изровил тялото на баща си? — каза Нина.
— Е, хайде да свършим онова, за което дойдохме — каза Пол. — Ставай, бейби. Разследването започва. — Той започна да обръща камъните, ровеше нещо, ниско наведен, обикаляйки в кръг около скалата.
— Мълнията е паднала точно тук. Трябва да са останали някакви следи.
Заинтригувана, Нина вървеше след него. Тя не можеше да разбере какво прави той.
Близо до края на скалата, където каменният склон леко се извиваше, образувайки импровизирания заслон, в който тя и Колиър се бяха скрили през онзи ужасен следобед, Пол каза:
— Ела тук.
— Какво е това?
Двамата оглеждаха една скална вдлъбнатина, пълна с малки парченца. Пол отвори раницата си и извади някакъв инструмент, подобен на лопата с остри краища. Сложи си кожени ръкавици и започна енергично да разкопава парченцата.
— Виж — каза той, бръкна и извади странно кристализирано тяло, дълго около десет сантиметра. Постави го внимателно зад себе си и продължи да търси.
Извади още две продълговати каменни парченца, тънки и кухи. Приличаха на червеи. Нина никога не беше виждала подобно нещо. Изглеждаха необичайно, като че ли бяха изровили нещо от друга планета.
— Какво е това, Пол?
— Следи от мълнията — отговори доволен той. — Точно тук светкавицата е ударила Рей де Биърс. Като е паднала, буквално е стопила камъка, на около тридесет сантиметра дълбочина, а това кухо, продълговато тяло показва пътя, по който е минала през земята. Всички останали следи са заличени от атмосферните условия.
— Как научи всичко това?
— Интернет — каза той. — Сайта „светкавица“. Подобно на Магелан, се опитах да се възползвам от постиженията на науката. Но поговорих и със съдебен експерт по въпросите на електричеството, който ме насочи към едно предаване на обществената телевизия, което, бас държа, и Кени е гледал някоя нощ в самотния си апартамент. А някои хора си мислят, че обществената телевизия е досадна. — Той пъхна едно от продълговатите парченца в найлоново пликче и внимателно го прибра в раницата си. Добре. Хайде да продължаваме. — Отново коленичи и започна да души наоколо като куче.
— Какво търсим?
— Обгоряла жица. Дори само парченце е достатъчно — каза Пол.
Те се движеха в кръг около мястото, където беше умрял Рей, ровеха се из отломките по голото било, и търсеха нещо подобно на обгоряла жица.
На около метър и половина оттам Нина забеляза нещо и извика:
— Открих!
Пол дойде при нея и двамата се втренчиха в неколкосантиметровата черна жица.
— Това е — каза той. — Дай ми го. Я да опитаме да открием още малко.
След около петнадесет минути усилена работа успяха да открият още няколко парчета от същата почерняла жица. Пол внимателно ги прибра в джоба си.
След дългото изкачване и пълзенето наоколо, и двамата бяха много уморени.
— Достатъчно — най-после каза той.
Отпуснаха се тежко на земята. Вече беше около три часът и върху далечните планини на Невада падаха сенки.
— Трябва да се връщаме, Пол — каза Нина.
— Да. Веднага щом успея да си поема дъх.
— Открихме ли онова, което търсехме?
Пол кимна.
— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос?
— За книгата, която си видяла у Кени — каза Пол. — За захарната ракета. По-късно попитах Кени какво означава захарна ракета, и реакцията му ме озадачи. Но когато започнах да проучвам раздела за светкавиците в Интернет, погледнах и при ракетите. Това в някаква степен ми го подсказа Кени.
— Е, и какво е захарна ракета?
— Ако наистина искаш да знаеш точната рецепта, можеш да я намериш в Интернет, рубрика „пиротехника“ — каза Пол. — Пуснало я е някакво приятелче, под името „Скрита партизанска война“, което, изглежда, смята, че може да е от полза за човечеството. Това е малка ракета, чиито съставни части можеш да купиш от всеки магазин. Двигателната смес се прави от калиев нитрат, захар и сяра. Поставяш съставките в пластмасова кутия и я разклащаш, за да се смесят добре. Получава се нещо като жълтеникава пудра. После вземаш един щифт, увиваш около него хартия за пакетиране, подлепваш я и пломбираш края на щифта с маджун. Пълниш опаковката със сместа, вземаш, от който й да е оръжеен магазин черен барут, стриваш го и намазваш с него щифта. Можеш да го изстреляш с насочващо приспособление, направено от шиш за барбекю.