Туристите и местните с еднакво усърдие пушеха, пиеха, играеха комар или флиртуваха, насядали по черните кожени столове и покрай покритите със сукно маси. Изписаната по лицата им алчност, й се видя като невинно забавление в сравнение с префърцунените маниери на господин Мунц. Пестеливи на движения като гладни ястреби, облечените в черни костюми босове на подземния свят местеха очи от маса на маса. Из залите, където една неонова нощ се сливаше със следващата, дрънчаха звънци, проблясваха светлини и загубилите се трупаха да наблюдават как другите трупат печалбите си. Горе в Тонга бар алкохолиците започваха да се наливат отрано.
Защо й харесваше толкова много тук? Дали заради това, че всеки можеше да влезе (поне докато имаше четвърт долар, който да пуска в игралните автомати)? Свивайки рамене, тя обмени двайсетачка и започна да пуска жетоните в туловището на покер машината.
След двадесет минути и три долара печалба показалецът на дясната ръка я заболя от натискането на бутоните. Тя взе бялата пластмасова кофичка с оскъдната печалба от четвърт доларови монети, стана и започна да се шляе из залата за големи залагания, където истинските комарджии играеха покер на вързано около маси за осем души с крупиета, облечени в зелени престилки.
От време на време зърваше някоя холивудска звезда или пък чуждестранна знаменитост. Из залата се разхождаше бодигардът, като си даваше вид, че не е за това, за което всъщност бе сложен — да следи за такива като нея, безпарични зяпачи, и да ги изхвърля, ако им мине през ума да прекрачат прага на заведението. Нина направи крачка встрани от мястото, избрано за наблюдателен пункт, и в този миг забеляза една жена със слънчеви очила, вдигнати върху къдрава черна коса.
Макар че беше ранен следобед, жената носеше вечерна рокля, а дългите й стройни крака бяха обути във високи обувки. Лакираните нокти на ръката й почукваха по стъклото на чашата с мартини. Тя избута в средата на масата една колонка жетони, които взе от купчинка старателно подредени пулове. Докато Нина преценяваше дали трябва да каже „здравей“, жената й махна след изчезващите стодоларови жетони, които бе загубила току-що, без да й трепне окото.
Носеше черно от уважение към съпруга си, разбира се, носеше черно, за да изрази скръбта си. Беше Сара де Биърс, а до нея, съвсем наблизо, седеше Лео Терънт.
Тя видя Нина и като срещна погледа й, стана бързо и тръгна към нея. Изпревари бодигарда и хвана Нина за ръката.
— Защо ме следите?
— Мисис Де Биърс, аз съм тук, за да се забавлявам в събота следобед, както и вие. Това е всичко.
— Не ви вярвам. Куентин стои зад това, нали? Какво крои сега? Вероятно ще ме снимате? Сега, докато се опитвам да си поема малко въздух? Какво иска този човек?
— Не зная за какво говорите — каза Нина. — Вижте, разбирам, че сте разтревожена, но все пак ми освободете ръката.
Тя пусна ръката на Нина и като се олюляваше леко, придърпа хлабавата презрамка над голото си рамо.
— Съжалявам. Това е бащата на Рей. Той ще заеме мястото на Рей, ще управлява живота ми, ще казва на мен и на децата какво да правим и как да го правим. От нищо не е доволен. Какво лошо има в това да дойда тук и да се позабавлявам малко? Какво лошо има в това, че искам да забравя всичко за няколко часа?
Появи се Лео. Докато я гледаше, неподправеното обожание бе заличило грубите черти на лицето му.
— Всичко наред ли е? — попита я той, после очите му се извърнаха към Нина с напълно различно изражение.
— Искам да се прибирам вкъщи, Лео. Да тръгваме.
— Чакайте! — каза бързо Нина. — Мисис Де Биърс, тъй като сте тук, има нещо, което бих искала да ви попитам.
— Какво?
— Дали решението ни да продължим нагоре към върха повлия по някакъв начин на тези от вас, които също искаха да го изкачат?
— Чувствате вина за това, нали? Не можете да кажете, че на Рей му харесваше да ви вижда пред нас.
— Просто се чудих.
— Той е мъртъв. Това е единственото, което има значение. Точно както и всички нас, вие имате и в същото време нямате нищо общо с това. Съжалявам… за това, което казах.
Докато отминаваха, тя се облегна леко на Лео. Нина се огледа. На близката маса за игра на зарове врявата се бе усилила, когато възрастен мъж духна върху заровете, промърмори някаква молитва или нещо подобно и ги хвърли върху черната повърхност. Спечелилите ликуваха, но тя долови също и стенанието на загубилите.
Възбудата премина. Нина осребри жетоните си и си тръгна.
6
В понеделник преди зазоряване Пол потегли от Кармел към Тахо и взе разстоянието за четири часа и половина, пристигайки преди десет, най-доброто му постижение.