Регистрира се в хотел „Сийзърс“ Пътуваше с един пътнически сак, лаптоп „Макинтош Пауърбук“, клетъчен телефон и чисто нов полуавтоматичен пистолет, купен на изложението в Кау палас преди няколко седмици. Той отвори чантата си на леглото и извади бански, ракета за тенис, чифт джинси и няколко фланелки.
Постави дебелата кафява папка на масата до прозореца, където вече беше подредил лаптопа и телефона. Пистолетът, все още в кобура, отиде в нощното шкафче до леглото. Веднага щом приключи с разопаковането, пристигна румсървисът със закуската. Изяде я, докато се ровеше в компютъра. Отвори файла със собственото си разследване на смъртта на Ана Мийд по случая Уиндшийлд. Вече беше въвел цялата информация, извлечена от файловете на Хелоуел. Той имаше идеи и списък от имена на хора, с които искаше да се срещне.
Някой в този град трябваше да знае името на шофьора. В тия времена дори един турист оставя следа. Ако Хензел и Гретел бяха живели в края на двайсети век, нямаше да се осланят на трохите, за да открият пътя си през гората. Много неща биха маркирали пътя им — като се почне от сателитите.
Той чукна с мишката и погледна файла със следствения експеримент на инцидента.
Никакъв спирачен път. Възможно е шофьорът просто да не я е видял. Дори да е била ударена без умисъл, възможно е шофьорът да не е могъл да спре. Паниката винаги предшества здравия разум, но в полицията един паникьосан невинен човек често прави пълни самопризнания през сълзи, смазан от чувството за вина. По-малко невинният може да избира измежду хиляди причини, които да го принуждават да се крие, вариращи от неприятности със закона, през безотговорност, незрялост или социопатия. Половината свят имаше тези проблеми, другата половина може би също.
Като начало Пол реши да започне с хипотезата, че Ана Мийд е убита умишлено. Ако можеше да вярва на Хелоуел, а той вярваше, тя е била щастливо омъжена, така че много вероятно там не се налагаше да се търси нещо, въпреки че винаги съществува възможността за някой психар, обсебен от мисълта за нея. Той въздъхна. Свят, пълен с лоши момчета. Ако аз не мога да я притежавам, то и никой друг няма да може. Колко пъти, докато беше ченге, беше виждал кървавия резултат от това примитивно чувство?
Съществуваше и възможността за отмъщение от страна на някого, когото съпругът й, прокурорът, е вкарал в затвора. За Пол това изглеждаше невероятно. На повечето престъпници им липсва коварство. Колиър трябваше да е този, оставен да кърви върху асфалта, а не съпругата му. А и Колиър не бе споменавал за никакви заплахи или изнудване.
Изглеждаше най-вероятно да я е преследвал някой от нейните клиенти. Ченгетата старателно бяха проверили алибитата на всичките шейсет и двама от пуснатите под гаранция и условно осъдените, зачислени към нея, но все още съществуваше някакъв шанс.
На своята длъжност, ако беше печена, щеше да е научила всички мръсни семейни тайни. Щеше да знае какво нейните пуснати под гаранция желаят и за какво копнеят нощем, за техните слабости и възможности. Щеше да е наясно кой може да остане навън този път и кой ще затъне отново. Дали е знаела нещо за някои от своите клиенти, което да го накара да я убие. Съгласно твърдението на Марвин Гейтс, нейния шеф, Ана е била първокласен професионалист, от тези, които прегарят от бачкане и след десет-петнайсет години се преместват на по-спокойна работа. Ако беше жива, тя и Колиър може би щяха да имат деца. Може би щеше да мине на половин работен ден или да напусне за кратко, за да ги отгледа… И Колиър нямаше да има този болезнен вид на човек, преминаващ през живота, без да се наслаждава на плодовете му.
Твърде много информация, твърде много възможности. Трябваше да започне отнякъде, да хване края на нишката и да я следва докъдето може, през всички перипетии до самото й начало. Той отмести поглед от лаптопа и взе снимките от местопроизшествието. От близък ъгъл, черно-бели. Разгледа внимателно тялото на Ана Мийд, простряно на паркинга, малката й обувка се търкаляше на няколко метра.
Въпреки издължените сенки през онази августовска вечер, фотографът беше успял да предаде подробностите. С лице, обърнато нагоре върху асфалта, едното й око беше отворено и вече коматозно, гледаше някак срамежливо настрани, сякаш се притесняваше от неприятностите, които бе предизвикала. Отляво на главата й имаше отворена рана и кръвта беше плиснала наоколо. Краката й бяха в неестествено положение. Колата я е ударила странично отляво и Ана е могла да се отърве само със счупени кости, но при сблъсъка тя явно е отхвръкнала нагоре, удряйки се в предното стъкло, преди да падне на земята.