— Накрая изливаш съвършено леден джин през натрошения лед. — Което и направи, и джинът обля леда с диамантени отблясъци — в така изрядно подготвения съд.
Тя приключи, като пусна вътре една маслинка и му връчи чашата, при което ръката му докосна нейната.
— Ммм — каза Пол. — Беше страхотно. Правиш го прелъстително.
Тя приготви още едно за себе си.
— Наздраве — каза Ким и почука по чашата си.
Той отпи от любезност, колкото, за да си напомни как вкусът на джин наподобява този на киселина за батерии.
— Кактусите не умират ли през зимата? — попита той след две глътки. Не попита обаче как им действа вермутът през лятото. Ако онази бодлива круша беше пример, той вече знаеше. Всъщност мартинито имаше приятен вкус, почти пикантен или той беше просто прелъстен от явната сексуалност на малкото й представление? Имаше още малко в чашата си.
— Повечето от тях са внесени от южните пустини на Ню Мексико, където съм израснала. Виждаш ли вареловия кактус ей там? Индианците използват тези извити бодлички като кукички за риба. Скокливата чола — каза тя и посочи към един бодлив храст с много клони, подобен на морска анемония — има лоша слава, но всъщност само клоните й са слаби, чупят се лесно и се впиват в преминаващите хора и животни. Нямах много късмет със сагуарото, или така наречения гигантски кактус, но там отпред има няколко, които оцеляха. А, и вътре, може би по-късно ще ти покажа брадатия кактус.
— Видях го, като минавахме — каза Пол, — даже го пипнах. Тази бяла пухкава козина изглежда много мека. За щастие не ме убоде.
— Той не боде, затова може да стои вътре. Както и да е, зимата в Ню Мексико е студена и снежна, макар че е суха. Тук слънцето е силно, лятото е сухо и горещо точно както в пустинята. Тази тераса има зимен покрив и аз местя някои от растенията в нещо като зимна градина, за да ги спася на топло в най-студените зимни дни.
Чашата на Пол беше празна. Тя му наля още едно питие от неръждаемата стомана, като хвалеше удобството на шейкъра и се извиняваше за външните му недостатъци.
— Четох показанията ви за инцидента — каза той и си обеща да не пие повече, имаше да върши работа.
— Може би съм разказвала историята десетина пъти. Колиър три пъти говори с мен. Май ме смяташе за последната връзка с жена си. Толкова ми беше мъчно за него.
— Още не му е минало — каза Гюл.
— Може би никога няма да му мине напълно — отвърна тя, като плъзна маслинката в устата си и я сдъвка замислено, което ще бъде много жалко. Някои хора обичат само веднъж. Ако загубиш този, когото обичаш, губиш всичко, както настоящето, така и бъдещето си. Не се възстановяваш.
— Просто ме изтърпи, опитай се да си спомниш каквото можеш.
Тя кимна.
— Бях лош очевидец. Нищо не разбирам от коли. Не мога да различа шевролет от тойота. И в хората не се вглеждам кой знае колко. Всичко, което си спомням, беше някаква сянка вътре в колата. Бях на около двеста фута и не успях да хвана никакви детайли.
— Пазарувахте ли в супермаркета?
— Да, взех няколко неща. Вероятно съм излязла точно след нея. Паркингът е огромен. Е, вероятно сте го виждали? Наистина обслужва целия търговски център. Видях я, като се отправяше към отдалечения край на паркинга, почти до улицата. Никой не беше паркирал чак там.
— Нейната кола е била там.
— По-късно разбрах, че била нейната кола, паркирана под дървото в последната алея преди улицата. Видях я тогава, но едва-едва обърнах внимание. Това, което наистина забелязах, беше самата тя.
— Казала сте на Колиър, че роклята й ви е направила впечатление.
— Да. Този ден духаше вятър и беше захладняло, но тя беше само по копринена рокля с цвят на мандарина, прилепнала в горната част и с богата пола, демодирана. Мисля, че се казваше Шъртуейст. Цветът ми хвана окото, затова я забелязах. Аз съм по цветовете.
— Колко близо беше до колата си, когато я блъснаха?
— Много близо. Носеше плик с покупки в лявата си ръка, може би заради това не е успяла да види колата, която е идвала към нея.
— Кога забелязахте колата за първи път?
— Не знам. Изведнъж тази кола се появи по алеята отляво.
— Ким бутна стола си назад и се загледа в кактусите. — Чух тъп удар. В същия момент видях как колата я удари. Видях я отзад, колата се движеше към нея отляво. Тя подскочи и се превъртя, удари се в предното стъкло. Не издаде нито звук. През това време колата забави и почти спря. Ана се свлече надолу и падна на земята точно до колата, а аз през това време стоях там като дърво. После чух как двигателят усили и оня задник пое право напред, зави от паркинга към първия изход вдясно и се включи в трафика по посока на киното.