Той застана срещу него и пресече паркинга. Последната пряка преди улицата към търговския център беше успоредна на Рейли. След като откри мястото на инцидента по снимките, Пол паркира малко настрана, излезе и се облегна на колата. Обхвана с поглед цялото място.
Едно нещо беше научил от дългия си опит: не очаквай да си създадеш представа за едно място от нечие чуждо описание. Дори ракурсът на снимките и ъгълът на погледа са избирани от някой друг. Действителността беше нова за него, различна от това, което бе очаквал.
Заради едно нещо: настилката в този далечен край на паркинга беше износена и пропукана. Късмет беше, че асфалтът не бе подменян оттогава.
И заради друго — никой друг не паркираше толкова далече. Защо Ана Мийд, натоварена с плик с покупки, е паркирала там? Дали се е срещнала тайно с някого? Но тук беше открито, можело е да ги видят откъм улицата. Обяснението може би е така просто, както предположението на Колиър, че е искала да паркира колата на сянка под дървото.
Ами ако се е срещала с някого, когото не е искала да види на скришно място? Мястото беше идеално — открито и публично.
„Някой клиент, помисли си Пол, е имал да й казва нещо, което не е могъл да каже в офиса й. Би могло, въпреки че Колиър бе споменал за желанието й да разговарят, когато се прибрала у дома. Може би е възнамерявала да говорят бързо. Може би заради това, след като е била на вратата, е решила да излезе въпреки закъснялата му покана да остане и да разговарят. И тъй като клиентът е закъснял, тя, като разумна и дейна жена, е притичала до магазина, за да си напазарува първо.“
Той отиде до багажника на колата и извади ръчен вакуум. Чукна капака на машинката и я отвори. Сложи старото пликче в натъпкания с боклук найлонов плик, който държеше на предната седалка и сложи ново пликче, като си подсвиркваше.
И тогава с прахосмукачката в едната ръка, а в другата с кутийка от топки за тенис, пълна с любимите му инструменти, той пое към мястото, където предполагаше, че колата е ударила момичето. През пукнатините на асфалта беше поникнала трева. Смачкана пластмасова чаша се търкаляше по средата на алеята. Естествено, три години след инцидента, по стария асфалт нямаше следи от кръв или нещо друго, по-значително. Самотният бор все още хвърляше сянката си. Като избра най-голямата цепнатина, Пол легна на топлия асфалт и надникна в нея.
Слънчевите лъчи падаха косо. Малко черно паяче пълзеше нагоре-надолу и крачетата му правеха акробатични движения. Той извади джобно ножче, за да порови сред боровите иглички и други отпадъци. Около инч по-надолу той видя стария асфалт. Изрови малко от него и го пъхна в найлоново пликче. След това го вакуумира. Направи същото и с всички останали цепнатини на мястото, което си беше избрал.
Правило номер две на частния детектив: винаги има веществени доказателства. Може да са невидими за човешко око, но винаги има. Разбира се, ако полицията бе направила пълно разследване, в което Хелоуел, изглежда, бе убеден, това малко упражнение щеше да му докара само плик с боклук и изкривено ножче. Ами ако са пропуснали нещо? Никога не можеш да си сигурен. След като бе копал и събирал достатъчно, прибра инструментите си в колата и проследи стъпките на Ана в онзи августовски ден. Тръгна от вратата на Рейли навън през паркинга, докато стигна до алеята за коли. Застана на мястото, като си представяше кола, връхлитаща отляво. Ана е била левичарка и е носела плика с покупки в лявата си ръка. Имала е достатъчно пространство да отскочи, но явно пликът е запречвал погледа й.
„Не е професионален удар, помисли си той. Шофьорът се е възползвал от случая. Или изобщо не е било удар, просто някой глупак, без да се съобразява, е карал прекалено бързо през паркинга и се е отправил… накъде? Според Ким шофьорът се насочил към алеята, която води до киното през улицата отдясно. Може би просто е поел напряко.“
Пол се върна в хотела и остави пиколото да се погрижи за паркирането. На масата в хотелската си стая отмести компютъра настрани и внимателно изпразни найлоновите пликчета, които бе събрал на паркинга. Приведе се над масата и заразглежда с лупа и фенерче всяко парче. Търсеше нещо необичайно.