— Само минута — каза тя, докато текстът на законите излизаше на монитора.
Де Биърс седна пред нея с шапка в скута си. „Ще направя каквото трябва, за да успея“, говореха сякаш лъснатите му обувки и масивната му челюст. Изглеждаше напорист и бдителен, също като сина си. Сякаш светът беше стрелбище, където проблемите летяха във въздуха и трябваше да ги отстрелваш един след друг.
— За целите на разследването следователят има правото да ексхумира тялото на починалия, когато се налага да изпълни служебните си задължение, изложени в този параграф — прочете тя високо. — Кодексът не дава ясни предписания. Отговорностите, за които става дума, са общите задължения на следователя във връзка с определянето на причината за смъртта. Доктор Клаусън вече направи разследване и приключи делото за смъртта на сина ви. Той няма да извади от гроба тялото без основателна причина.
— С други думи, няма да го направи само защото ние сме му казали.
Нина кимна.
— И това е само първият от многото проблеми.
— Давайте нататък.
— Може би ще изиска разрешение от госпожа Де Биърс.
— Оставете това на мен. Какво друго?
— Трябва да си наемете друг адвокат. Няма да поема това дело. Видях светкавицата. Миг по-късно видях как пада синът ви. Прочетох доклада на следователя и обяснението, че е загинал, ударен от мълния, ме задоволява. Според мен опитите да извадите тялото на сина си са загуба на време и пари. Да не говорим за стреса, който това сигурно ще причини на семейството му.
— Не забравяйте, че и аз съм част от това семейство. Ами моите желания? Значат ли те нещо?
Нина беше готова да се откаже от този разговор. Де Биърс беше опечален родител. И преди при нея бяха идвали близки на починали хора, убедени, че има нещо нередно в напълно естествената им смърт.
Много роднини търсеха обяснение на необяснимото от лекарите си или караха адвокатите си да търсят виновен. Понякога Нина се чудеше дали понятието „случайна смърт“ няма напълно да изчезне от закона. Възрастен се подхлъзва на улицата, човек подпалва леглото си, докато пуши, катерач пада от скала — благодарение на американския закон тези нещастни случаи често се превръщат в престъпление, дължащо се на нечия небрежност.
Процесите, които се водеха във връзка с нещастни случаи или болести, често не бяха заради пари. Американците, изгубили удобството на религиозната вяра, трябваше да намерят начин да си обяснят тайнството на смъртта.
— Ако следователят бе видял и най-малкото доказателство за това, щеше да изиска пълна аутопсия — каза Нина толкова внимателно, колкото бе способна. — Това беше смърт, дължаща се на природно бедствие, мистър Де Биърс.
Де Биърс простря ръцете си върху бюрото й и отново се надвеси над нея. Тя зърна гнева, изписан на червендалестото му лице и в очите му, изпъстрени с червени капиляри, признаци на усилието, което полагаше да сдържа гнева си.
— Как би могъл да открие някакво доказателство! — извика той. — Не е направил проклетата аутопсия!
— Говорете по-тихо — каза Нина. — Разбирам тревогата ви. Искате да сте абсолютно сигурен. Но ако мислите, че някой е изкачил няколко хиляди фута, за да убие сина ви, и мълнията удобно е прикрила следите от убийството, вие сте… Слушайте, мисля, че е по-добре да си вървите.
— Само още една секунда. Чакайте. — Той разтри тила си с такава гримаса, сякаш изпитваше физическа болка. — Така че, вие мислете, че можем да накараме следователят да го направи, това, как го нарекохте там…
— Изваждане — каза Нина. — В законите на Калифорния понятието „ексхумация“ не се използва. — Тя стана. Обикновено клиентите разбираха намека и ставаха с нея. Де Биърс не помръдна.
— Добре — каза той. — Направете още нещо за мен и обещавам, че ще млъкна или че ще отнеса смахнатите си подозрения другаде. Става ли?
— Господин Де Биърс…
— Моля ви.
Беше заповед. Тя чу скърцането на стола на Сенди отвън и звука на обувки с гумена подметка пред вратата й. Съвсем глупаво беше да се опитва да изведе Де Биърс от офиса си насила, беше твърде дребна, за да се справи с него физически и никак не й харесваше идеята Сенди да нахълта да я спасява, като изхвърли упорития старец навън. Затова Нина седна обратно пред компютъра си и каза високо:
— О’кей. Пет минути.
Стъпките се отдалечиха.
— Вижте какво пише за обирането на гробове. Те сигурно имат някаква надута думичка и за това.
— Защо? — попита Нина.
— Ще ви кажа след една минута. Моля ви.
Нина поклати глава и изписа на екрана думите „гроб“ и „обир“ в базата данни на Калифорнийския кодекс. Когато това не даде резултат, тя поглади челото си и опита със свободна асоциация: „гробове, ковчези, погребение, кражба“ Тя беше на крачка от това да се откаже окончателно и да прати Де Биърс по дяволите, когато най-накрая попадна на слабо известния параграф „Здраве и сигурност“, който търсеше.