— О’кей — каза тя. — Изваждането от гроба или друг вид посегателство върху човешки останки там, където са били положени, може да ви вкара за една година в затвора. Също параграф 642 от Наказателния кодекс разглежда директно този вид кражба на ценни вещи от мъртво човешко тяло. Съществува дребна или голяма кражба, или углавно престъпление в зависимост от стойността на откраднатите предмети. Друг параграф от същия кодекс разглежда като криминално престъпление кражбата на тяло с цел продажба или дисекция. А сега мога ли да попитам защо трябва да изпълнявам това болезнено упражнение?
— Чакайте. Престъпление ли е да се изрови тяло, ако целта е различна от тази да го откраднеш или да го обереш, или да му навредиш по някакъв начин?
— Да — каза Нина. — Престъпление е да изровиш тяло в района на гробищата.
— Хмм. Ами ако тялото вече е законно над земята? Какво е наказанието, ако бъде взето… поради някаква друга причина?
— Не мога да кажа със сигурност — каза Нина. — Струва ми се, че навлизаме в областта на Алфред Хичкок. Не можете просто да залазите майка си, след като почине, да я препарирате и да я сложите в нейния стол-люлка, за да ви прави компания. Има си норми на обществено здраве и срокове за съобщаването на смъртта.
— Ще ви вкарат ли в затвора?
— Зависи — призна Нина честно. — Сега вие ми кажете нещо. Какво общо има това с вашия син?
— Много ми помогнахте — каза възрастният човек с такава самодоволна усмивка, че успя да включи вътрешната й алармена система. — Няма да ви задържам повече. Ще оставя чек на секретарката ви за консултацията. — Той се изправи вдървено.
— Каквото и да сте решили да правите — недейте — каза Нина.
— Няма нужда да се тревожите. Няма да кажа на никого, че сте въвлечена.
— Не пазя себе си, мистър Де Биърс. Нямам нужда. Но вие дойдохте за моя съвет, а не за да преглеждам закони и да ви ги чета. Така че, нека да ви кажа съвсем ясно — не го правете. Дори и да не нарушите буквата на закона, в крайна сметка могат да ви обвинят в престъпление. Трябва да отчитате възможността от граждански иск от друг член на семейството. Много близко е до ума да се повдигне обвинение за умишлено нанасяне на емоционална травма. Обаче дори нямам време да ви разяснявам тези неща.
— Аз и не искам от вас такова нещо — каза Де Биърс. После сложи шапката на главата си и допълни: — Приятен ден.
След като беше затворил външната врата, Нина излезе навън и се отпусна в един от новите столове за клиенти, които Сенди беше поръчала за приемната.
Със сигурност племето Уашоу не правеше традиционно такива столове. Имаха вид на преоценени от Потъри Барн. „Племето направи някои промени“, й беше казала Сенди, когато ги донесе. С широки седалки, с облегалки от летви в мисионерски стил — Нина ги предпочиташе пред собствения си кожен стол с висока облегалка. Тя се облегна назад и затвори очи.
— Трябваше да употребиш стика за голф — каза Сенди, като посочи към ъгъла, където стоеше подпрян един, просто така, за всеки случай.
— Той не ме заплашваше, Сенди. Но не обичам, когато някой дойде, и аз не мога да запазя контрол върху ситуацията. Впрочем малко ми е жал за него.
Сенди изключи компютъра си, подостри съсредоточена няколко молива и подреди папките си в ъгъла на бюрото, без да промълви нищо. Това беше едно от нещата, които Нина харесваше в нея. Тя говореше само тогава, когато имаше нещо за казване.
— Знаеш ли нещо за него? — попита накрая Нина.
— Знам за компанията. Племенникът ми работеше като дърводелец при тях. Те строят всички тузарски къщи в града. Получават права за строеж по-бързо от всички останали.
— И как го правят?
Сенди чистеше невидимите петънца от бюрото с края на полата си. Спря и затърси още.
— Как? — попита отново Нина.
Сенди потри пръстите си един в друг, показвайки универсалния жест за пари.
— Преди няколко години той прехвърли компанията на Рей. И Рей започна да строи боклуци. Накрая Куентин трябваше да елиминира Рей и да доведе истински строител.
— Лео Терънт?
— Точно така. Той оправи нещата.
— И се обзалагам, че Рей му е бил благодарен за това, така ли?
Нина започваше да си представя картината на тримата мъже: Куентин, основателят на компанията, Рей, наследникът, който започва да я проваля и Лео Терънт, дошъл да закрепи положението, влюбен в жената на партньора си.