При алеята на Ким той се спря да погледа последните лъчи на слънцето, което слизаше на запад над планините, сякаш не искаше да види как лятото започваше да избледнява. Докато гледаше, изгря една звезда и той си пожела бързо нещо наум.
Ким го чакаше зад златната врата.
Носеше прозрачна пола, която показваше стройни, гладки, кафяви прасци и боси стъпала, и бяла памучна мексиканска блуза с дантелен волан, който се виеше ниско над гърдите. Обеците й проблясваха. Усмихна му се топло. Белите й зъби светеха в полумрака на входните лампи.
— За тебе — каза той и й връчи цветята. — А джинът е за мартинито.
— За шейкъра се минава оттук. — Тя го поведе през студиото с високия таван към една малка кухня вдясно. Пол отиде до барплота да отвори джина, докато я гледаше как слага цветята в една синя стъклена ваза.
Подаде му чашата и каза:
— Мълчалив си днес. Всичко наред ли е?
— Съжалявам. Когато те видях тази сутрин на вратата… не осъзнах колко красива си всъщност.
Тя наведе очи и прехапа устни.
— Не съм — каза. — Обичаш ли артишок, Пол? А испански ориз? Направих малко гарнитура към стека.
— По-хубаво от това не мога да си пожелая. — Той вдигна чаша. — За художниците — каза той.
— И за Ана. Хайде да излезем на двора.
Сложиха дебелите сурови стекове на голям поднос и излязоха навън при свещите в сини стъклени свещници и бялата покривка, а наоколо стояха тихите достолепни силуети. Приятели кактуси. Ким сигурно беше самотна като него, но просто не го знаеше. Той се отпусна в този свят, пълен със загадъчност, в която само бе надникнал тази сутрин. Все още не можеше да повярва на щастието да бъде с тази хубава непозната жена в осветения й със свещи двор.
Грилът, инсталиран в камината, печеше стековете… Пол качи своите боси крака върху оградата на огнището. Ким се върна от кухнята с димяща табличка.
— Опитай това.
Той хапна от пухкавия ордьовър. Червената чушка беше като огън, но имаше и нещо хладно и кремообразно, което превръщаше пламъците в наситена топлина. Взе си още две чушки. Не бе вкусвал нищо по-чувствено в живота си. Допи чашата си, наля си още от шейкъра и погледна за нейната.
— Рисуваш картини, готвиш, изглеждаш като Деми Мур. А той къде е?
— Кой?
— Мъжът. Трябва да има някого. Мъжката раса не би допуснала жена като теб да стои сама дълго време.
— Казах ти. Не ходя по срещи. — Тя го каза просто, без много емоция, сякаш това бе съвсем нормално.
Той не можеше да го приеме. Защо такава жена ще се обрича на живот без мъж?
— Виждам, не ти е близка идеята, че жената може да избере целомъдрието.
— Това е против естествените инстинкти — каза Пол. — Жената се нуждае от мъж.
— Мъжът се нуждае от домашна прислужница — каза тя и очите й просветнаха в мрака. — Напоследък не всички жени са толкова запалени по тази идея, както беше по-рано. Но не е само това. Аз обичам мъжете наистина. Но просто обичам повече работата си, а онези инстинкти, веднъж събудени, ти изяждат живота.
— На колко си години?
— На двайсет и девет. А ти?
— На четирийсет. Време е да промениш живота си, Ким.
Тя се засмя.
— Не се колебай да ми кажеш какво имаш предвид.
— Може би ще намеря начин да те изкуша.
— Не мисля. Макар че те намирам за много привлекателен. От тебе се носи еротична топлина. Цветът, който виждам около теб е оранжево-червено. Има едно стихотворение, което много харесвам…
— Кажи ми го.
— Започва така: „Мъж, от когото се вдига пара, заради теб се изчервявам“, останалото не го помня.
Тя флиртуваше, но в същото време го предупреждаваше. Никога не се беше чувствал толкова объркан. Наведе се към нея, за да бъде по-близо до магията, която тя разпръскваше.
— И аз виждам твоята аура. Тя е наполовина хладна, наполовина гореща, като този ордьовър, който ми приготви. Имаш много двусмислено излъчване.
Тя се усмихна и каза:
— Стековете.
— О! — Той ги обърна с щипците за лед.
— Любовта е твърде силно нещо за мен. Разбираш ли какво имам предвид, Пол?
— Любовта си е силно нещо, така е.
Думата любов звучеше по съвсем нов начин в нейните уста. Тя й придаваше онзи свещен звук, който трябваше да има.
Поседяха малко, докато нощта се спусна над оградата. Стековете цвърчаха и пръскаха, а Пол ги обръщаше, докато не му замириса на изгоряло и той извади прегарящото месо върху подноса. Ким стана и влезе вътре, а краката й се очертаваха здрави и силни под трепкащата светлина. През това време той допи третото си питие и остави да го удари в главата. Чувстваше се заинтригуван, предизвикан, развълнуван. Толкова беше запален, че му се дощя още сега и тук да я обгърне здраво с ръце и да прати по дяволите цялата вечеря.