— Какво, за Бога, имате предвид? — каза Нина, напълно озадачена.
— Вие да не сте от властите?
— Не.
— Добре, виждате ли тези документи тук. — Той измъкна няколко сгънати листа от джоба си. — Донесе ги един държавен чиновник. Някой иска да разкопае този гроб.
— Може ли да погледна документите?
— Защо?
— Случайно съм адвокат. Може би ще мога да ви обясня какво става.
— Шефът ще бъде тук много скоро със своя адвокат.
Но той все пак й подаде листовете. Отидоха до близката пейка, докато тя ги четеше.
Куентин де Биърс беше действал бързо. Във времето между късния следобед вчера и тази сутрин той бе убедил някак фирмата на Каплан, Стемп, Пауъл и Рийзнър да работи за него. Някой неин колега несъмнено бе стоял цяла нощ, за да приготви документацията за делото.
„Петиция и иск за изравяне“ беше озаглавен искът. Копия от него бяха адресирани до следователя, до управата на гробищата и до Сара де Биърс. От съдията Милн бе поискано да даде специално съкратен срок за започване на процеса, той бе насрочен за вторник, само след два дни.
Съчувствието й към Куентин де Биърс се изпари. Той беше злоупотребил с информацията, която бе получил от нея.
Не беше отишъл в кантората на Джеф Рийзнър с абсурдните си подозрения за мръсна игра. Нищо в тези документи не подсказваше, че той подозира, че синът му е бил убит.
Вместо това основанието за иска беше, че на Куентин е бил предложен венчалният пръстен на Рей де Биърс, собственост на неупоменато лице, което претендираше да го е купило от починалия малко преди смъртта му. Както и да е, Куентин претендираше въз основа на твърденията на свидетели, че венчалният пръстен е все още на ръката на сина му, и е бил заровен с починалия. Към иска беше приложена и декларация, подписана от погребалния агент, в която се твърдеше, че Де Биърс е бил с пръстен в ковчега си.
В иска се твърдеше, че някой е изровил ковчега и е откраднал пръстена и други ценности, погребани с Де Биърс. Съдът бе най-почтително помолен да вземе решение за изравянето на ковчега, за да се установи степента на загубите и да се съдейства при криминалното разследване съгласно членовете на Наказателния кодекс и на кодекса за здравето и сигурността.
Всички тези правни стъпки бяха всъщност с една-единствена маниакална цел — да се извади изпод земята тялото на Рей де Биърс законно. Куентин изобщо не беше споменавал за никакъв пръстен, трябва да беше съчинил тази история в мига, в който бе напуснал нейния офис, снабден с информацията, която тя му беше дала, а после бе притиснал погребалния агент или го бе подкупил.
Нина продължи да чете, вбесена от начина, по който бе употребена информацията, дадена от нея.
Умен беше старият негодник, ловко беше сплел нещата. Най-малкото, възможно беше да успее да извади тялото от земята. Нина си спомни последните му въпроси дали се предвижда наказание, ако вземеш вече извадено мъртво тяло, когато не е с цел продажба или дисекция.
Интересно, как си мислеше, че ще открадне тялото изпод бдителния поглед на доктор Клаусън? Какво щеше да предприеме, да наеме патолог да извърши тайна експертиза на трупа през нощта в някоя стая в мотел? Даваше ли си сметка, че дори да разкриеше някоя мръсна игра, доказателствата за това не можеха да се предоставят в съда?
Очевидно, това не го интересуваше. Тя имаше лошото предчувствие, че той ще си повярва, че е открил доказателство за нечиста игра и тогава нещо можеше да се случи с Лео Терънт.
Той сигурно смяташе, че няма какво да губи. С неговите връзки, на неговата възраст, като член на едно скърбящо семейство, ако не успееше да открие изобщо нищо, щеше да върне тялото и да приключи всичко.
Сега тя се разтревожи. Старецът представляваше заплаха. Притежаваше твърде много власт и твърде малко здрав разум. Но какво можеше да направи тя срещу тази хитра лисица? Тя знаеше, и той знаеше, че разговорът, който бяха провели в нейния офис, не можеше да се огласи пред никого, дори и ако резултатът би бил измама на съда. Отношенията между адвокат и клиент оставаха конфиденциални, даже и в идиотска ситуация като тази.
Тя влетя в офиса, кипяща от ярост. Опитваше се да измисли как да спре стареца, без да се компрометира като доверено лице.
В преддверието я чакаше Сара де Биърс. Когато Нина влезе, тя стана и бързо тръгна към нея.
— Искам да говоря с вас.
— Казах й да си определи час — оповести Сенди. — Ние предпочитаме предварителните уговорки.
— Всичко е наред, Сенди.
— В десет имаш заседание и съдебен иск. — И тя връчи на Нина резюметата.