Сара потъна в едно от креслата в кабинета на Нина. Лъскавата дама от казиното беше изчезнала. Нямаше я спортно облечената туристка. Днес тя беше жена домакиня от средната класа, със сив анцуг и можеше да се смеси с тълпата във всеки супермаркет, ако не се вземат предвид тъмните сенки около очите й и тревожното й лице.
— Искам да ви наема — каза тя, като измъкна едни познати на Нина документи от дамската си чанта и й ги подаде.
Без дори да ги погледне, Нина каза:
— Защо искате да ме наемете, госпожо Де Биърс? При последната ни среща вие бяхте убедена, че участвам в някакъв заговор срещу вас.
— Съжалявам за тогава. Бях много объркана и разстроена онази вечер и Лео реши, че ако отидем в някой клуб, може да се поразсея. Мартинито, което изпих, не ми помогна много. Аз… аз си помислих, че Куентин се е добрал и до вас. Понякога ми се струва, че целият град му принадлежи.
Нина прие това обяснение. Сара де Биърс не приличаше на лъжкиня. По-скоро беше неуверена в себе си жена, сякаш собственото й аз бе погребано много преди Рей де Биърс, през всичките тези години с него. Приличаше на къртица, стояла дълго на тъмно и сега примижаваше неуверено срещу слабата светлина.
— Как се справяте сега? А близнаците?
— Всички сме още много нестабилни. Висим във въздуха. Трябва да стъпим на здрава почва, но стават неща, които продължават да ни тормозят. Всички се нуждаем от време — за да привикнем със смъртта на Рей. Тя промени толкова неща. Чувствам се почти обнадеждена. Обнадеждена! Страхувам се да произнеса тази дума. Съжалявам. Няма много смисъл в това, което казвам. Тези документи…
— Не искам да прозвучи обидно, но не забелязах Моли и Джейсън да са сломени от смъртта на баща си.
— Не, поне не по начина, който си представяте. Но и двамата скърбят. Мисля, че няма да мога да ги утеша скоро. Отчуждили са се от мен, вместо да станем по-близки, макар че ме обичат, знам го. Моли се заключва в стаята си и не иска да говори с мен… мисля, че се чувства виновна. Тя не се разбираше с баща си.
Нина кимна.
— Забелязах това. Още там на планината.
— Джейсън пък се е сближил с един свой приятел от училище, Кени Мангър. Казва, че има нужда да си поеме въздух. Винаги е бил толкова отговорен, поемал е всяка тежест на раменете си. Не е типично за него да бяга, когато имаме нужда от него. Предполагам, че атмосферата у дома го потиска. И ще се почувства още по-зле, когато научи за тази стъпка на Куентин.
— Как прие Лео смъртта на Рей? — попита Нина. Тя не се изненада, като чу, че идеята с казиното е била негова. Лео, който винаги беше помагал, винаги наблизо, за да утеши една вдовица… Тя си спомни думите на Куентин де Биърс за увлечението на Лео по Сара.
— Не мога да кажа, че Лео беше съсипан — каза Сара. — Както виждате, опитвам се да бъда честна с вас. Моля, прочетете тези документи. Знам, че Куентин е идвал вчера при вас и че сте отказали да му помогнете. Той ми каза. Наел е хората на Джеръми Стемп да… изровят Рей. Моля ви, помогнете ни да го спрем, преди да успее да изпрати по дяволите това, което е останало от семейството ни.
Нина поде неохотно:
— Ако искате да се консултирате с мен по въпроса, по който мистър Де Биърс се консултира с мен, може би няма да мога да ви помогна. Възможно е да се появи сблъсък на интереси.
— Но вие знаете как стана всичко! И ако правилно съм прочела в тези документи, има само ден или два да направим нещо! Не познавам никой друг, освен Джеръми Стемп покрай бизнеса. — Очите й се наляха. — Опитайте да си представите как се чувствам.
Нина й предложи винаги добре заредената си кутия с хартиени носни кърпи. Сара беше толкова твърдо против ексхумацията, колкото Куентин де Биърс я искаше. Толкова емоции около един труп! За момент Нина се зачуди можеше ли някой наистина да е убил Рей? После си представи отново светкавицата и си спомни абсолютната убеденост на Клаусън относно причината за смъртта. Рей умря, ударен от мълния, и колкото и да се боричкаха около тялото му, това си оставаше факт.
— Мисля, че мога да поговоря с вас, докато установя дали има сблъсък на интереси — каза тя. — Също така, теоретично, дори и да има, мистър Де Биърс би могъл да даде съгласието си да ви представлявам.
— Аз имам пари — каза Сара де Биърс. — Следователят излезе прав за застраховката при нещастен случай. Изплатиха ни полицата двойно. Мога да ви платя.
— Простете, но аз мислех, че „Де Биърс Кънстръкшън“…
— Мислехте, че преуспяваме? Не, Куентин и Рей се мъчеха да поддържат фасадата. Но компанията беше в банкрут. Сега Лео се опитва да съживи нещата. — Тя се загледа през прозореца, към Талак. Нина се обърна и също погледна планината.