— Иска да убеди целия свят, че Лео е убил Рей. Ще намери човек, който да излъже заради него, някого, който да посочи Лео. Не знам как точно, но ще го направи; просто знам, че ще го направи.
— Защо ще си мисли тези неща, Сара?
— Мисли, че Лео и аз имаме връзка — каза Сара със сподавен глас.
— А така ли е?
— Не! Лео помогна изключително много на мен и децата. Той е приятел, който не искам да загубя заради болното въображение на Куентин. Освен това бях с Лео, когато Рей загина. Остава Лео да е запалил светкавицата, която удари Рей? Това е налудничаво.
— Мислила ли си да оставиш Рей?
Сара замълча за миг.
— Да — прошепна тя. — Предполагам, че да. Не му бях казала, но той го знаеше. Аз… малко се страхувах от Рей.
— Ако бракът ти е бил нещастен, Сара, не разбирам защо е щял да бъде против.
— Рей също имаше своите страхове — каза Сара. — Джейсън беше неговият живот. Рей знаеше, че ако аз си отида, Джейсън ще дойде с мен. Искаше да го въведе в бизнеса. Той знаеше, че ако аз остана тук с Моли, то и Джейсън ще бъде тук, в Тахо не би имало какво друго да прави. Или просто не би могъл да понесе загубата на една своя собственост, макар и толкова стара, че едва ли би я ползвал повече. — Тя отново се изсмя, сухо и късо. — Може би помнеше, че ме е обичал някога. Както и да е, сега е мъртъв… Разбираш ли, Куентин има същото отношение към нас. Иска всички да сме му наблизо, подръка. Точно както и Рей, нуждае се да ни държи под крилото си. И той иска Джейсън да влезе в бизнеса. Джейсън е наследник на името Де Биърс, нали разбираш? Куентин е много горд с фамилното си име. Веднъж ми каза, че фамилията му може да бъде проследена от Карл Велики насам.
Последва дълго мълчание. Сара се бе изтощила и Нина трябваше да вземе решението си. Би било най-добре да не се забърква в тази мръсна семейна кавга, в която можеше да има сблъсък на интереси. Но Сара наистина заслужаваше да излезе от тази каша и правеше сериозни опити, а Куентин не беше прав…
— О’кей. Мога да се заема с проблема — каза Нина. — Колкото до подадения иск, вярвам, че служителят от гробищата би могъл да потвърди за протокола, че според него гробът не е бил пипан. Нека те попитам още веднъж. Желаеш ли да декларираш, че си взела пръстена преди погребението на съпруга си?
— Не. Съжалявам, но ще трябва да потърсиш друг начин.
— Не знам дали ще успея, но съм убедена, че желанията ти при всички случаи ще имат голяма тежест в това дело.
— Съжалявам, знам, че не улеснявам нещата.
— Не е нужно да се извиняваш през цялото време — каза Нина. — Макар че признавам, звучи по-добре от това, което съм свикнала да чувам.
— О, съжалявам, не знаех, че се извинявам — когато се чу какво каза, Сара се усмихна. — Ще се постарая.
— Може би ще успея да отложа разглеждането на делото със седмица или дори две. Бих могла да поискам допълнително време…
— Не, не. Докато това свърши… Нина, животът ми е напълно объркан. Животът на Моли и Джейсън също. Не можем да чакаме.
— Добре, ще ти помогна, Сара. Ще оформя няколко документа, които да подпишеш. Бих желала да взема декларации от сина ти и дъщеря ти, че се противопоставят на ексхумацията. Нямаме много време.
— Благодаря ти, много ти благодаря. — Този път усмивката й беше усмивка на облекчение. — Моли се прибира вкъщи около четири часа от колежа. Ако искаш да се срещнеш с нея, най-добре е да наминеш към нас този следобед, след като свършиш работа. Къщата ни се намира близо до Риджън Бийч. На „Дармот Уей“ 400.
— Ако успея да подредя нещата дотогава, ще се отбия — каза Нина. — А Джейсън?
— Мога да ти дам адреса му. Телефонът на Кени го изключиха. А нашият договор?
— Мисля, че хиляда е добре като начало. Разбира се, изчислява се на час работа.
Сара написа чек, после си тръгна. Докато Нина се опитваше си да изгради цялостната картина от детайлите и нюансите, които Сара й бе предоставила, погледът й попадна върху номера на чека, 106. Сара едва ли притежаваше тази сметка отскоро. САРА ДЕ БИЪРС се четеше отгоре, ДАРМОТ УЕЙ 400. От името на Рей нито следа.
Сара се опитваше да се отърси от Рей де Биърс като от досадна стара кашлица.
Пол спря пред сградата на съда в Тахо, за да хване Колиър Хелоуел преди обяд. Откри го в юридическата библиотека, седеше на издраскана дъбова маса и си говореше шепнешком с някакъв адвокат, а около тях други адвокати драскаха нещо по съседните маси.
— Извинявайте, че ви прекъсвам — каза Пол с тих глас.
— Няма проблем, Пол. Запознай се с Джеръми Стемп. Джеръми е…
— Чувал съм за вас, г-н Стемп. Бях в съда с Нина Рейли срещу Джеф Рийзнър. — Той притегли един стол, като се здрависваше със Стемп.