— И какво казва тя по телефона?
Той й хвърли кос поглед.
— Откъде бих могъл да знам?
— Сигурно сте подочул нещо, без да искате — каза Нина. — Имам предвид, че работите навън и работите само на няколко метра. Нормално е да чуете нещо.
— Това е вярно. На нея не й пука какво казва пред мен. Аз съм като тревата, която расте около цветята, полезен, но незабележим — каза той. — Е, добре, вчера я чух да говори с брат си. Каза, че й е омръзнало да лъже. После Джейсън каза нещо и тя отвърна да не се безпокои, че ще спази обещанието си, но че е разтревожена, че не може да спи и защо той не се приберял вкъщи.
Входната врата се отвори шумно и един як мъж с азиатски черти, сива пригладена назад коса и докторска чанта нахълта вътре. По петите го следваше Лео Терънт.
— Аз съм д-р Лий, къде с тя?
— Горе по стълбите вдясно.
— И аз идвам — каза Терънт.
— А, не, вие не — извика д-р Лий, като вземаше по две стъпала наведнъж. — Ще сляза веднага, щом мога. Просто седнете спокойно.
Терънт се обърна към Нина и Джо.
— Тъкмо идвах насам с колата и видях д-р Лий. Той ми каза за Моли. Как е тя?
Лео изглеждаше уплашен.
— Не знам точно — каза Нина. — Когато напуснахме стаята, беше дошла в съзнание. Не ни позволи да извикаме линейка.
— Моля да ме извините — каза Джо, — трябва да свърша с поляната.
Появата на Терънт сякаш го бе изличила от стаята. Интелигентното му лице се заглади в безизразна любезност, той като че се смали, връщайки се в ролята на безличен служител.
— Моля ви — каза Нина.
Терънт се приближи до камината, в която дървата пращяха и горяха. Подпря удобно ръката си на полицата. Носеше жълто-кафяво спортно сако, памучни панталони и боти. Лицето му приличаше на лицето на стар боксьор, със счупен нос и множество белези, имаше проницателни очи и приятен глас. „Грознокрасив“, реши Нина.
— Слава Богу, че сте влезли навреме. Горката Моли — каза той и погледна към площадката на стълбите. — Имаше ли голяма опасност?
— Попитайте доктора, господин Терънт. Разговаряше с майка си в пълно съзнание. Не знам.
— Какво, по дяволите, я е накарало да направи такова нещо? Шокът от смъртта на Рей? Не го вярвам. Не ми е приятно да го кажа, но тя не се разбираше особено с него, струва ми се, по-скоро би… — каза Терънт — няма значение. Наместо да се оправя, тя става по-зле, дяволите да го вземат! Горката.
Той поклати глава с недоверие.
— Сара ли дойдохте да видите?
— Да, мислех си, че може би иска да излезе да хапне и да се поразсее.
— Често ли се срещате? — попита Нина.
— Какво ви интересува?
— Искам само да съм горе-долу наясно какво става, когато взимам клиент. И съм силно объркана по отношение на цялото семейство.
— Не се бъркайте. Правете това, което се очаква от вас — каза Терънт. — Разкарайте Куентин от нас.
— Обяснете ми едно нещо. Интересувам се от отношенията между Куентин и сина му. Знам, че сте бил техен съдружник в, „Де Биърс Кънстръкшън“ — каза Нина.
— Куентин създаде бизнеса, Рей го съсипа, а аз трябваше да оправям бъркотията — каза Терънт. — Куентин трябваше да вземе някого, след като Рей почти беше унищожил компанията. Аз я направих печеливша отново, въпреки че Рей постоянно ми пречеше. А за Куентин мога да кажа, че е достатъчно умен бизнесмен, за да ме задържи като мениджър, независимо от това, което Рей твърди… исках да кажа, твърдеше. Куентин прощаваше всяка издънка на Рей. Просто не искаше да ги забелязва. Куентин работи трийсет години, за да изгради добрата си репутация, а Рей завлече всичко в калта, но баща му все му намираше оправдания. Ходеха заедно на лов, на риба, играеха комар. Той прие тежко смъртта на Рей. Имаше нужда да обвини някого. Целият проблем е, че не видя тялото. Той е човек, който разсъждава конкретно. Не се доверява на мнението на останалите. Трябва да се увери със собствените си очи.
— Може би просто трябва да го оставим да го види — каза Нина. — Щом като това значи толкова много за него. Бихме могли да го направим в присъствието на полицията, така че той да няма възможност… да не остане сам с тялото. Сара, разбира се, не е съгласна, иначе нямаше да реагираме така на този иск…
Тя очакваше Терънт да избухне при предложението й, но вместо това изражението му придоби онзи страдалчески вид, който тя вече бе свикнала да вижда по лицата на Сара и Моли.
— Слушайте, завеждането на това дело е много повече от бащинското желание на Куентин да види тялото на сина си. Той иска да упражнява контрол над Сара и децата. За пръв път Сара се опитва да му се противопостави. Нейната свобода, свободата на Моли и Джейсън зависи от това този контрол да бъде прекъснат. Сара се нуждае вие да го сразите, а не да правите компромиси с него. Ще поемете ли работата, или да кажа на Сара да поиска отлагане и да потърси друг адвокат?