— О, ще се сражавам, господин Терънт. Но не искам да го правя слепешката — каза Нина. — Добре е вие и Сара да разберете това.
Търънт кимна.
— Благодаря. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно.
Той хвърли поглед към площадката на стълбището.
— Ще отида при тях.
Д-р Лий се появи отгоре, като развиваше навитите си ръкави.
— Тя е добре — каза той от стълбищната площадка. — Само няколко драскотини. Няколко дена ще е прегракнала. Въжето е било разтегливо, така че когато е бутнала стола, вратът й не се е счупил от собствената й тежест. Майка й ще остане с нея. Тя каза, че не е нужно да стоите повече тук.
— И няма да отиде в болница? — попита Нина удивено.
— Тук ще бъде добре — каза докторът решително.
— Тя има нужда от психиатрична помощ — настоя Нина. Не трябва ли да съобщим на някого за това?
— Извинете ме — каза докторът, като слизаше бързо по стълбите. — Мисля, че не сме се срещали преди.
— Нина Рейли, адвокат съм на госпожа Де Биърс.
— В такъв случай, госпожо Рейли, явно разбирате защо ви предлагам вие да обсъдите всички въпроси на медицинското лечение с вашата клиентка, нали?
— Мога ли да се кача сега? — попита Терънт.
— Почукайте на вратата и вижте — отвърна Лий. — Аз си тръгвам.
Терънт пое по стълбите.
— Ще се срещнем на делото, госпожо Рейли.
— Кажете на Сара, че ще й се обадя.
Отдолу Нина чу лекото почукване на Терънт и отварянето на вратата. След това вратата на спалнята се затвори и с изключение на прашенето на огъня в камината къщата потъна в пълна тишина. Отвън тя чуваше шума от електрическата косачка на Джо, която изтръгваше всяко диво растение, имало неблагоразумието да попадне върху скъпата трева. Смрачаваше се.
Явно инцидентът с Моли беше приключен. Изглеждаше странно как човек може да бъде толкова близо до смъртта и толкова малко хора да бъдат допуснати. Нина имаше чувството, че опитът за самоубийство на Моли бе потулен така ефикасно, както бе погребан и Рей. Можеше да се обзаложи, че никога вече нямаше да чуе и дума за това, ако сама не повдигнеше въпрос.
И тогава си помисли за нещо друго. Декларацията, която трябваше да бъде подписана от Моли, и която се противопоставяше на иска за ексхумация, можеше да бъде забравена. Моли нямаше да е в състояние да я подпише.
Дали декларацията имаше нещо общо с опита на Моли за самоубийство? Всичко, което се съдържаше в нея, беше кратко повторение на показанията й пред следователя относно смъртта на баща й в планината, изразяваше желанието й тялото на баща й да не се вади от гроба и настояваше, че не е виждала пръстена на ръката му при погребението.
Може би ситуацията — майката и дядото, които спореха относно ексхумацията и смъртта на баща й, и може би в памет на Кърт Кобейн — всичко това имаше отношение към отчаянието й. Дали Де Биърс би променил намерението си, след като научеше за Моли? Тя се замисли върху това. В областната адвокатура бяха казали на Нина, че може да се занимае с иска по начина, по който желае Сара, щом като това не струва никакви пари на окръга. Тя разполагаше с декларацията на Сара, с декларацията на следователя и на управата на гробищата. Утре щеше да вземе още една декларация от полицията. Но за да осигури спечелването на делото, бе нужно поне едно от децата да се противопостави писмено на искането за ексхумация. Документите трябваше да бъдат подадени до следващия ден. Налагаше се да продължи. Ако Де Биърс се откажеше, добре. Но тя не беше голям оптимист.
Часовникът над камината показваше шест. Времето напредваше. Трябваше да намери Джейсън.
Купчина телефонни указатели от Сан Франциско до Тахо бяха струпани на масата в антрето. Тя намери името на Кенет Мангър, преписа адреса и въздъхна с облекчение, щом седна зад кормилото на своето бронко сред приятния личен хаос. Тук поне цареше бъркотия, която тя разбираше.
Пол лежеше по шорти и с ръце зад тила на голямото хотелско легло, вторачен в картината, която бе подпрял на стената; картината на Ким.
Зад прозореца му на десетия етаж неоновите светлини на казината се запалваха с избледняването на шевната светлина. Тъкмо се бе върнал от фитнес залата в приземния етаж и бе постоял при минералния басейн заедно с няколко приятни французи, играчи на голф. Чувстваше тялото си леко и затоплено и приятна умора в мускулите на раменете. Джинджър Хирабаяши бе идентифицирала парченцата стъкло. Според нея това бяха обикновени фарове за кола и от Сакраменто изпрати по факса индексите на дисперсия и рефлексия. Без колата, с която да се направи сверяването, тези цифри бяха безполезни, но един ден можеха да се превърнат в доказателство.