Той прекара следобеда в проверка на работата на полицията отпреди три години. От местните автосервизи не беше изскочило нищо — всички коли, минали оттам за ремонт след катастрофа, се бяха оказали извън подозрение. Болничните доклади предоставяха пълни списъци на всички пострадали при катастрофа, но и там не можеше да се открие нищо. Компаниите за пътна помощ, гробищата за коли и полицейските управления в доста широк радиус — към всички тях бе отправено искане да съобщават за коли, разбити върху скали или потопени във вода или изоставени на гробищата — нищо.
Проблемът беше там, че нямаха точно описание на колата, още по-малко на шофьора. Ким казваше, че е колорист и че детайлите не са нейната стихия. „Ех, ако се занимаваше с фотореалистично изкуство“, си мислеше Пол със съжаление. Образът върху картината й не ставаше за основа на никаква хипотеза. Той се взря в двата червени триъгълника под светлата линия, която трябваше да представлява колата, забързана към целта си. Тези триъгълници и зелената черта представляваха единствените реални детайли в картината. Ким не знаеше защо е нарисувала триъгълниците. Той бе допуснал, че изобразяват нещо, което действително се намира на мястото на произшествието, но един поглед върху снимките от мястото на инцидента и обиколката, която направи около паркинга, преди да се прибере у дома, го разубедиха. Може би изобразяваха кръв или може би просто беше прибавила нещо червено за баланс на зеленото…
Той затвори очи и се унесе в дрямка, мислите му постепенно отстъпиха място на хипнотични образи, които се гмуркаха като акули в асфалтовото море и само искрящите им перки се показваха над водата…
Той се сепна, знаеше какво да предприеме оттук нататък.
Кени Мангър живееше в един от разнебитените апартаменти на Ски Рън Булевард, обитавани от най-бедните жители на Тахо. Нина се бе занимавала няколко пъти с проблемите, които създават подобни сгради, и дори се бе обаждала в Здравния департамент от името на една млада майка, която бе оставена през миналата зима без отопление и вода.
Тя влезе в препълнения паркинг, като търсеше свободно място, накрая успя да се вмъкне в тясното пространство зад едно ремарке. Пресече бързо слабо осветените бетонни алеи, а очите й изследваха вратите в търсене на номер 108. Прескачаше котки, детски играчки, преминаваше покрай вътрешни прозорци на апартаменти, през чиито завеси трепкаше синята светлина на телевизорите, бебета ревяха, деца се смееха, мъже и жени се караха.
Джейсън де Биърс отвори вратата на номер 108. Бос, с размъкнати панталони и тениска. Изглеждаше посърнал.
— С какво мога да ви помогна? — попита той, без да се помръдне от вратата. — Малко съм зает.
— Говорихте ли с майка си?
— Да! Вие знаете за Моли? — Той задържа вратата и я покани да влезе. — Събирам си багажа, за да отида там.
— Влязох в спалнята веднага след като майка ви я намери. Моли беше в съзнание през цялото време. Градинарят я свали веднага. Имаше ножици в колана си. Д-р Лий каза, че ще се оправи.
Джейсън седна на кушетката.
— Защо го е направила? Какво каза тя? — При сядането счупените пружини поддадоха, така че той потъна почти до пода. Големите му стъпала бяха здраво стъпили на килима.
— На мене нищо.
— Сигурна ли сте, че тя няма пак да…
— Поне не тази вечер. Майка ви няма да я остави сама.
— Не трябваше да ги оставям. Майка ми не може да се оправи с това. Къде са ми обувките?
Той продължи да си събира нещата, сякаш тя не беше там. Взе една гуменка и я нахлузи на бос крак. Дори седнал, заемаше по-голямата част от стаята и Нина се учуди как ли спи на импровизираното легло в ъгъла. Питаше се как двама толкова обикновени на вид родители имаха такива поразително красиви деца. Вглеждаше се в чертите на лицето му, сигурна, че преди ги е виждала у някоя статуя, изсечени в гладкия мрамор… И двамата с Моли имаха високите чела и изящните черти на майка си, както и къдравата й коса, но в златист вариант.
Джейсън изглеждаше по-як от сестра си, по-атлетичен. Сара бе споменала, че се занимава със спорт: тенис, плуване, хокей, бейзбол. И Моли играеше баскетбол. На тези деца всичко им се удаваше, но не бяха щастливи. Много хора, които постигат нещата с лекота, не са щастливи.