На вратата стоеше лъскав костюм, запълнен от смачкан търговец на коли. Пол можеше да се закълне, че е такъв, защото притежаваше усмивката на търговец, богата на зъби и бедна на топлина под четинестия мустак. Набит, с пригладена коса, на ревера на сакото му разпръскваше аромат бяла роза.
— Момент да затворя телефона.
Той сложи слушалката и проучи посетителя си, който му подаде ръка.
— Мунир ал Баруки. Приятно ми е. Вие ли сте господин Ван Уегънър?
— Заповядайте.
— Хубаво място за бизнес — каза Ал Баруки, като влезе. — Вие сте частен детектив, нали?
— Точно така.
— Винаги съм искал да бъда частен детектив, но никога няма да мога да взема разрешително. Малък проблем на Юг. О, какъв хубав полуавтомат имате там на масата.
— Какво ви води в скромната ми хотелска стая?
Баруки си направи оглушки.
— Когато работех като охранител, носех изработен по поръчка четирийсет и пети калибър. Знаете каква слава му се носи. Поръчан беше при Бил Уилсън в Арканзас. Беше с шлайфан пълнител, предпазител Бийвъртейл, дръжки от Ким Арендс, цев Уилсън и спусък Видеки. И мерници Бо-Мар. Обичах тази пушка.
— Всички обичаме пушките си — каза Пол. — Какво стана с него?
— Загубих си разрешителното. Започнах да продавам кадилаци втора употреба в Чико. Преди няколко години дойдох в Тахо. Проиграх си патроните и останах в Тахо. И така, я да видим какво има тук? Изглежда като Sig 210.
— Близо си — каза Пол. — CZ–75, деветмилиметров. Петнайсет патрона и още един в патронника. Почти толкова точен, колкото и Sig, оригинално деветмилиметрово чудо.
— Магазини „Пребан“? — каза Ал Баруки, промъквайки се към пушката. Пол го превари и си я взе.
— Да, направо от фабриката в Бърно.
— Зет ми имаше CZ. Знам ги. Може да се носи с патрон в цевта и пуснат предпазител.
— Позна — каза Пол. Досещаше се, че Ал Баруки скоро ще заговори по същество. Освен това обичаше да се възхищават на оръжието му. Другите хора имат домашни любимци; той хранеше нежни чувства към пистолета си. Беше красив, секси и прилягаше съвършено на ръката му. Взе го в дланта си и го показа на Ал Баруки, за да може онзи да го разгледа хубаво.
— Разбира се, деветмилиметровият няма стопиращата сила на четиридесет и пет милиметровия — каза Ал Баруки.
— Все пак с това нещо не можеш да пробиеш бронежилетка. Знаеш какво казват: „Всички падат под полето“.
— Всички падат, ако стреляш точно — каза Пол и внимателно постави пистолета в кобура му. — Е — каза той.
Ал Баруки разбра намека.
— Позвънили сте тази сутрин в „Сиера Кадилак“, където работя. Шефът ми съобщи за обаждането. Той е нов, а аз съм тук от три години.
— Продължавайте. Вие сте търговец на коли, нали?
— Това правя, да, придвижвам ламарината. Може да знам колата, която търсите. Колко е наградата?
— Ако наистина е колата, която търся и вие ми кажете къде да я намеря, ще ви дам стотачка.
— Стотачка? Я не ми губете времето! — Ал Баруки се отправи към вратата, обърна се и погледна Пол, за да провери на какво мнение е той. Пол го гледаше как слага ръка на топката на вратата разколебан и как се връща обратно.
— Около тази кола има специфични обстоятелства — каза Ал Баруки.
— Слушам ви.
— Осъществих прехвърлянето частно. Не през Сиера.
— Какво прехвърляне?
— Човекът ми плати да се отърва от нея. Не исках да я прекарвам през сервиза, просто за всеки случай, нали разбирате?
— В случай че стане напечено, да, разбирам.
Ал Баруки вдигна рамене.
— Е, кой знае. Както и да е, откарах я вкъщи. Ако имаше някакъв проблем, той не беше мой. Продадох я на един турист от Уайтиър, малко градче отвъд Лос Анджелис, евтино.
— Кога точно стана това? — попита Пол.
— Петстотин, ако ще говорим в детайли.
— Навън е хладно. Затвори вратата — каза му Пол.
— Триста.
— Двеста и петдесет. Последна оферта.
— Мога да загазя заради това — завайка се Ал Баруки, — освен това ще трябва да напусна работа. — Като видя, че Пол не се помръдва, той опита пак — господин Ван Уегънър, съсипвате ме, имам разходи…
— Посъбрал сте нещичко и от продавача, и от купувача — прекъсна го Пол. — Не сте обявил дохода пред данъчните. Продавали сте коли извън работа. Могат да ви уволнят. Така че да приемем, че ще си бъдем взаимно полезни. И за разлика от клиентите ви в автокъщата няма да си губя времето да ви слушам как дрънкате с надеждата да ме изръсите с още двеста долара. Двеста и петдесет.
— И без проблеми?
— Без проблеми.
— О’кей. Винаги можем да се споразумеем. Само едно условие — преди да започнем, нека поддържа пистолета.
Пол въздъхна, дръпна плъзгача и извади патрона от патронника, след това затвори магазина и дръпна скобата. Подаде пистолета на Ал Баруки, който го претегли, опита дръжката, погледна в цевта и насочи предния мерник към едно птиче, което кълвеше семена на перваза на прозореца.