Нина нямаше нищо против тяхното отсъствие. Когато клиентите не бяха в съда, никой не я тревожеше, измъчваше и влудяваше, напрежението й беше много по-малко. Все пак делата се решаваха от документите и от аргументите на адвокатите.
Куентин де Биърс влезе с Джеръми Стемп и седна в предната част на залата. Голямата му глава, увенчана с бели коси, не можеше да се сбърка.
— Можете да седнете — каза секретарят и публиката в залата отново зашумя и се раздвижи.
Съдията Милн зае мястото си и си наля чаша вода от кафяво пластмасово шише. Прясна подстрижка откриваше ушите му с форма на сателитни чинии. Той избърса очилата си в тогата и съобщи.
— Дами и господа, предстои ни тежка сутрин. Програмата е много натоварена. Следователно, моля адвокатите стриктно да се придържат към правилото за петнайсетте минути. Предупредени сте. Дело №23748, Баукър срещу Съливан.
Докато адвокатите по първото дело си проправяха път към адвокатските маси, Нина и няколко други адвокати излязоха навън. Не беше нужно да присъства на разглеждането на другите дела. През това време можеше да позвъни на няколко телефона, отново да прегледа бележките с аргументацията си и евентуално да се види с Колиър.
Тя се отправи към монетните телефони до юридическата библиотека и дръпна от таблото за съобщения снопчето розови бележки, натрупани от вчера следобед.
— Госпожо Рейли. — Джеръми Стемп я бе последвал навън заедно с клиента си. — Може ли да поговорим?
— Разбира се.
— В библиотеката ли?
Той отвори вратата пред нея.
Наскоро Сенди бе отделила известно време, за да й обрисува портрета на Стемп. Тя го познаваше от три години, от времето, когато бе работила като секретарка във фирмата на Каплан, Стемп, Пауъл и Рийзнър, където неин бивш шеф беше Рийзнър.
— Проклет тип, по-опасен дори от Рийзнър — бе казала тя.
Стемп играеше голф с Милн и другаруваше с месните републиканци. Бе си изградил репутация като защитник на застрахователни компании в искови дела — доходоносен и стабилен бизнес. Имаше добре поддържана външност и умееше да вдъхва доверие. Де Биърс й се усмихваше зад гърба му, наклонил леко глава, сякаш да й припни предишната им среща и това, че на война всичко е позволено.
Нина изчакваше Стемп да започне гамбита си. Тя и Стемп никога не бяха заставали един срещу друг в съда. Как ли щеше да подходи към нея?
Толкова рано сутринта служителите още не бяха включили осветлението. Те седнаха на една от масите.
— Неприятна ситуация — каза той като потупа Де Биърс по ръката. — Тежко е за цялото семейство.
— Да, съпругата на Рей и децата нямат нужда от всичко това — каза Нина с глас, изпълнен със същото съчувствие.
— Бъдете сигурна, че господин Де Биърс е много обезпокоен от това, че трябва да ги замесва. Разбрах, че се е консултирал с вас. Естествено това повдига въпроса за потенциалния сблъсък на интереси, при положение че вие представяте отсрещната страна.
Стемп изговори това с бащински, покровителствен тон, сякаш казваше: „Мила моя, не мога да повярвам; вие разочаровахте по-възрастен колега; смутен съм от вашата постъпка, но ще ви простя непрофесионализма, ако направите известни компенсации.“
Тази позиция трябваше да бъде коригирана. Нина приемаше само една роля спрямо адвоката на отсрещната страна и тя беше равен срещу равен. Стемп се опитваше да я принуди да се оправдава за непочтеността си, а тя знаеше, че нападението е най-добрата отбрана.
— Той разговаря с мен по друг въпрос — рязко каза тя. — Нали, господин Де Биърс? Мога ли да бъда откровена с адвоката ви относно нашия разговор?
— Заповядайте — измърмори Де Биърс.
— Говорихме за аутопсии и за подозренията на вашия клиент, че синът му е починал от насилствена смърт. Останах с твърдото убеждение, че това е единствената причина господин Де Биърс да иска да извади тялото на сина си. Така че, съвсем естествено, когато Сара де Биърс ми донесе иска, който вие сте изготвили на съвършено различна основа, аз се почувствах свободна да я представлявам. Конфликт или накърняване на конфиденциалността би могло да има, само ако този иск е съзнателно скалъпен и представлява тактически ход, с който господин Де Биърс да успее да извади тялото на сина си по съвсем различни причини, които ви споменах. И разбира се, познавайки вашата изрядна репутация, господин Стемп, никога не бих допуснала, че вие съзнателно ще изготвите неточна или, казано направо, лъжлива документация.
— Разбира се, че не — каза Стемп, без да се разделя с любезното си изражение. — Проблемът с пръстена е налице и Рей де Биърс наистина е бил с него в ковчега си по време на прощалната церемония. Погребалният агент е напълно сигурен, че го е видял.