Выбрать главу

Лео, който наблюдаваше всичко от няколко крачки разстояние, изведнъж каза:

— Рей е мъртъв, нали? Проклет да съм.

— Даа. Мисля, че го изпуснахме — каза Майк и се изправи унило. — Дай да го качваме на носилката, Дейв. По-сигурно е да се качим всички заедно.

— Колиър, хайде да вървим.

Нина го улови за ръката и го поведе по скалите. Чудеше се как ли е успял в бурята да слезе оттук на идване. Той спря и започна да масажира слепоочията и очите си, сякаш се мъчеше да изтрие от себе си объркването си.

Погледнаха нагоре, опитвайки се да намерят най-лесния път по склона, присвили очи срещу ослепителното слънце. Там, под самото било, стояха децата и жената на мъртвия и ги гледаха неподвижни и безмълвни.

3

Два дни по-късно Нина пак гледаше планината Талак, само че от прозореца на офиса си. Снегът почти се бе стопил. Тя гледаше към същите тези скали, същите зъбери от светъл камък, само стръмният склон под билото оставаше скрит зад нефритенозелените върхове.

Тя отмести поглед. Никога повече нямаше да почувства същото при вида на тази планина.

Сенди Уайтфедър, секретарката й, почука и влезе с нов пакет папки, които добави към вече натрупаната на бюрото купчина.

— Обадиха се от отдела за разследване на смъртни случаи — каза тя направо. — Казаха, че ще те чакат там в два часа, днес. Викат всички, които са били на екскурзията. Казаха да ти предам, че няма да бъде разпит, а само за сведение.

Сенди остави папките и застана пред бюрото, със скръстени ръце, импозантна в ярко оцветената си хавайска риза, бял панталон и обувки за тенис. Беше едра, внушителна жена с неопределена възраст, познаваше всички в Тахо и нищо не можеше да я стресне. Имаше гладка кожа и достолепен израз. Обикновено носеше тъмната си коса опъната назад в строга прическа и напомняше портрет на Лилиукалани, хавайската кралица, но Сенди бе всъщност от племето Уашоу, населяващо Тахо и високата пустиня, близо до Карсън Сити. Тя организираше програмата на Нина, организираше работата в офиса на Нина, опитваше се също да организира и живота й, но на това Нина твърдо се противопоставяше.

— Е, тогава явно ще трябва да отида — каза Нина. — Чудя се дали Колиър ще бъде там. Не се е обаждал, нали?

— Не. Обади се обаче Ед Милс по зъболекарския случай. Пита дали си получила отговор на иска ни за обезщетение.

— И получили ли сме? — попита Нина.

— Ето, това е то. Винаги едно и също. Цяла седмица не си обърнала капка внимание на делата си… По-добре ще е да си отидеш вкъщи, ако възнамеряваш да гледаш в една точка.

— Не гледам в една точка, размишлявам — каза Нина. — Има голяма разлика. Гледането в една точка е безсмислено занимание, а да размишляваш е полезно. Не мога да разбера какво точно стана там горе и не мога да оставя нещата така.

— Нямаш време за размишление — каза Сенди. — Ти си адвокат, а не поет, и така печелиш парите, с които плащаш на своята секретарка, така че моля те, обади се на Ед. А съпругът на госпожа Бинтхари е отказал да върне децата в петък вечерта. Тя просто е обезумяла. Иска да те види веднага. И до днес да си приключила с официалния доклад по случая Тексако. Освен това ми поръча да взема лимонена торта от сладкарницата, а преди това като че ли ми каза, че имаш намерение сама да я направиш?

— Знам какво съм казала. Знам какво съм обещала. Истината е, че нямам време. Ще напиша една мила картичка и ще я изпратя с нея…

— Нямат лимонова. Трябва да поръчаш нещо друго.

— Добре, разбрах — каза Нина. Тя седна зад бюрото си и отвори папката на Ед Милс. От нея се изсипаха купчина рентгенови снимки, които й напомниха за злополучната история със зъбите на нейния клиент. — Опитай пак да се свържеш с офиса на Колиър, моля те.

— И това ще стане — каза Сенди, но си остана на мястото. Нина помнеше този израз. Бившият шеф на Сенди, адвокатът Джефри Рийзнър, го използваше много често. Тя се усмихна. На Сенди щеше да й стане лошо, ако осъзнае, че е възприела нещо от него.

— Е? — попита Нина.

— Как беше?

— Кое?

— Горе на планината.

— Ужасно.

— Но нали ти искаше да изкачиш върха? Ти ли накара Колиър Хелоуел да изкачвате върха, или той ти предложи?

— Накъде биеш, Сенди?

— Винаги е полезно да си имаш приказката с главния окръжен прокурор.

— Все още не е главен прокурор. Трябва да спечели изборите през ноември. Да не мислиш, че се срещам с Колиър, само за да имам връзки с областната прокуратура?

— Няма да ти навреди.

— Интересувам се само от неговото тяло, Сенди.

Трудно е да се каже дали Сенди оцени шегата. Тя напусна стаята, развявайки ризата си в папагалски тонове, а Нина се върна към ежедневните си задължения на адвокат в малко градче.