— Недей, моля ти се! — почнал да го увещава лицемерно войводата. — В тоя гроб има вампири: те ще те разкъсат и ще ти изпият кръвта. Недей ходи; жал ми е за тебе!
— Нищо, нищо! — рекъл юнакът. — От вампири не ме е страх.
И той си извел коня от пещерата, натоварил едно агне, взел си огниво, кремък и прахан и тръгнал. Стигнали към полунощ на самовилския връх. Там имало три гроба, но двата едва личели под буйната трева: само единият се виждал. Юнакът слязъл от коня, седнал на гроба, стъкнал огън, заклал и одрал агнето, па почнал да го пече на шиш. Като замирисало на печено, отвред около юнака се зачуди страшни гласове:
— Дай ми от месото!
— Дай ми от агнето!
— Дай ми една плешка!
— Дай ми един крак!
— Дай на мене опашката!
— Дай на мене бъбреците!
Юнакът се обърнал, но не видял никого. А гласовете все още заповядвали и заплашвали:
— Дай ми главата или ще взема твоята!
— Дай ми плешката или ще те разкъсам ей сега!
— Скоро ми дай бъбреците, че инак ще ти изпия кръвта!
— Я ми дай двата дроба или ще те направя на късове!
— Дай ми по-скоро опашката, додето не съм те удушил!
Юнакът оставил шиша с агнето, изтеглил сабята, па се размахал наоколо си и почнал да вика:
— Ето ти плешката, ето ти главата, ето на тебе опашката, а на тебе — дробовете!
Гласовете се спотаили, а той седнал да върти шиша над жаравата. Агнето се, току-речи, опекло, когато от гроба се подала една ръка. Чул се глас:
— Моля ти се, юначе, дай ми едната плешка!
— Чакай де — рекъл юнакът, — не видиш ли, че още не се е опекло? Като се опече, ще ти дам.
След малко ръката пак се подала — от друго място на гроба.
— А бе какъв човек си ти! — викнал юнакът. — Бива ли такава лакомия! Нали ти рекох да почакаш? Няма да умреш от глад!
Минал един миг, ръката пак се подала; сега тя се протегнала чак до агнето и се мъчела да си откъсне месо. Юнакът оставил шиша, изтеглил сабята и рекъл:
— Като не разбираш от дума, на ти тебе плешка!
И замахнал, та отсякъл ръката. Опекло се агнето, той откъснал едната плешка, хвърлил я върху гроба и рекъл:
— Яж сега, па друг път недей бърза толкова!
Из гроба се подала една ръка и прибрала плешката, а юнакът си взел агнето, качил се на коня и си отишъл. Щом го видял войводата, че се връща жив и здрав, още повече се разгоряла в него завистта, но като изял агнето, казал, че му е станало по-добре. А юнакът разказал на побратимите си всичко, що се случило с него. Войводата си хапел устните от завист, като слушал разказа на безстрашния юнак.
Минало, що минало, войводата пак се разболял.
— Ох, братя, умирам — викал той. — Елате при мене един по един да ви прегърна, да ви целуна братски и да се простим, защото моята работа се вече разбра! Няма за мене живот. Тая страшна болест ще ме отведе в гроба.
И той охкал, късал се от божи, надавал викове, та се тресяла пещерата. Разбойниците се зачудили какво да правят. Пак дошъл юнакът и почнал да моли войводата да му каже отде може да се намери лек за тая страшна болест.
— Ох, брате мой — охкал войводата, — отникъде не може да се намери лек. Ще умра. Не ща вече нищо да казвам: доста сте се грижили всички за мене.
— Кажи, побратиме, кажи — настоявал юнакът. — Мигар няма лек за тая болест? Ти само кажи къде е, а пък ние ще го донесем, дори ако ще да бъде вдън морето!
— Ех, като настояваш толкова, да кажа — рекъл войводата. — Церът за моята болест е живата вода, която извира от една пещера вдън морето. Но как ще влезе човек в морето? Трябва на риба да се престори, та да наточи от тая вода.
— И това е лесно — казал юнакът. — Не бери грижа! То е вече моя работа.
Той отишъл при коня и го запитал къде е пещерата с живата вода и може ли да се отиде там.
— Знам къде е пещерата — рекъл конят. — За другите е невъзможно да стигнат до нея. Но за мене и за тебе, които сме изкъпани в златната вода, е лесно да се озовем вдън морето. Само че в оная пещера има всякакви чудовища, самовили, дяволи и вампири, които се събират да си лекуват раните; пази се от тях! Те са страшни.
— Хайде тогава да вървим — казал юнакът нетърпеливо. — Аз диря страшното.
Той яхнал коня и отлетял с него до морето; после конят заплувал и потънал под водата; той плувал надолу, докато стигнали морското дъно. Скоро юнакът се намерил пред входа на пещерата; тя била тясна, та трябвало да слезе от коня и да се промъкне вътре, като пълзи по корем. Но тъкмо си подал главата в пещерата, една голяма риба отворила уста да го глътне: той си пъхнал лакътя в устата й, та я разчекнал, па хванал рибата за опашката и я хвърлил толкова силно, че тя паднала на брега. Тая риба била вампир, преобразен на риба. След това юнакът влязъл в пещерата и си напълнил кратуната с жива вода, затикнал я и се измъкнал из пещерата. Сетне яхнал коня, изплувал из водата и отлетял в гората, дето били разбойниците. Дал водата на войводата; този пийнал от живата вода и казал, че е вече здрав.