Минали ден-два; разбойниците тръгнали из гората по лов и по обир; юнакът също ходел по лов, но не искал да върви с тях, когато обират хората. Войводата подсторил другарите си против него, като им казал:
— Тоя побратим уж дойде при нас да живее в пещерата, дето живеем ние, и да върши всичко, което вършим ние. А ето го, че не иска да върви с нас по обир. Хайде да го убием.
Но никой от тридесет и деветте души не се съгласил да убият юнака.
— Не може — викали всички. — Той не е дошъл да ни издава. Помни, че три пъти ти спаси живота. Ние сме готови да се откажем от тебе, но от него не.
Като видял войводата, че и така не ще може да погуби юнака, решил да го прати в града — да го заловят и затворят, а той да му вземе крилатия кон. Войводата вече бил разбрал, че каквото и да върши юнакът, върши го все с помощта на коня. Един ден той събрал всички разбойници и рекъл:
— Зима иде, а ние сме останали без пари. Трябва да намерим пари, та да накупим хляб, месо и друга зимнина, че инак ще измрем от глад в тая пещера. С тия болести аз не можах да ви поведа да извършим някой по-добър обир, та трябва да продадем, каквото имаме. Аз давам тоя елмазен пръстен. Дайте и ние, каквото имате — да отиде един от нас в града и да продаде нещата, па с парите да купи зимнина.
Дал войводата пръстена, дали и другите, каквото имали, а юнакът дал самовилската гривна. Но кого да пратят в града? Войводата рекъл:
— Нас всички ни познават; когото от нас видят в града, ще го уловят и затворят. Нека пратим най-младия побратим: него никой не го познава. Той ще отиде да свърши тая работа.
— Бива — рекъл юнакът.
— Но недей отива с коня — казал му войводата. — Като видят хората, че яздиш такъв кон, цял обнизан с бисер, и продаваш такива скъпи неща, веднага ще те затворят. Всички ще рекат: „Тоя е бездруго разбойник!“ Пеш отиди!
— Не може — рекъл юнакът. — От живота си се деля, от коня не. За какъвто щат, нека ме помислят, ако им е воля, нека дори ме убият, но аз ще вървя с коня, та каквото ще да става!
Нямало какво да прави войводата, съгласил се. Юнакът отишъл у един златар и най-напред извадил да продава гривната. Тя светнала като слънце в златарския дюкян. Като видял златарят, че не ще може да купи с пари тая скъпа гривна, поискал да я вземе с лъжа.
— Я дай тука гривната! — викнал той на юнака пред хората, които се били насъбрали около тях. — От колко време търся аз тая гривна! Тя е на моята жена: ти си я откраднал, па идеш сега да ми я продаваш. Дай гривната, че инак ще викна веднага да те затворят!
— Мръсен скъпернико! — отвърнал разгневен от обидата юнакът. — Как не те е срам да лъжеш? И то пред толкова хора! Такива гривни аз имам още тридесет и девет: искаш ли да ти ги донеса още утре!
— Донеси ги да видим! — рекъл златарят.
— Ще ти ги донеса, но ще се хванем на облог пред тия хора: ако донеса още тридесет и девет гривни като тая, ще ти отрежа главата и ще ти взема дюкяна с всички стоки; ако ли не донеса, ще ми вземеш гривната и оня кон отвън, па ще ми отрежеш и главата.
— Добре — казал златарят и прибрал гривната, като вярвал, че оня иска само да се отърве от затвора и да избяга.
Юнакът яхнал коня, отишъл при друг златар, продал останалите неща, накупил храна и я отнесъл на разбойниците. Разправил им каква е работата, а после пак възседнал коня и рекъл:
— Отнеси ме в морската пещера, дето извира живата вода!
Конят го понесъл натам. Когато стигнали вдън морето, юнакът пак слязъл от коня и легнал по корем — да се промъкне в пещерата, но подал най-напред сабята си. Тъкмо си проврял главата през отвора, видял рибата, че го чака с отворени уста. Но рибата видяла сабята и почнала да трепери от страх, като познала, че иде същият юнак. Тя му се замолила с човешки глас:
— Юначе, брат да ми си, моля ти се, остави ме жива! Всичко, каквото поискаш, ще ти дам!
А той влязъл в пещерата и седнал, та запушил прохода, па рекъл на рибата:
— Ще те оставя жива, но ще ми намериш тридесет и девет самовилски гривни. Докато не ми дадеш гривните, няма да те пусна оттук.
— Ще ти намеря, ще ти намеря — рекла рибата. — Само недей ме убива!
И тя почнала да удря с главата си по стената на пещерата. В стената се отворило едно светло прозорче и оттам се чул глас:
— Какво искаш, сестро? Защо ни будиш толкова рано?
— Я излезте, че има да ви питам нещо — рекла рибата.