Скоро славата на момъка и на неговото нечуто юначество се разнесла навсякъде по околните царщини. За подвига на юнака, който убил страшния арапин, се научил и бащата на царкинята. Научил се и първият й годеник, от когото я бил отнел арапинът. Той отишъл при царя и му казал, че ако не отнеме дъщеря си от юнака и му я не даде за жена, той ще му отвори война и ще му разсипе царството; ако му я даде — ще му напълни съкровищата със злато. Царят се чудел що да прави. От весел живот и от угощения на разни царе и царедворци той си бил съвсем изпразнил съкровищата: ако онзи му отвори война, отде ще вземе царят пари — да въоръжи войската си? Ако ли пък реши да отнеме дъщеря си от белия юнак, как да стори това? Той събрал царедворците си — да обмисли заедно с тях що да правят. Царедворците рекли:
— Как така, царю честити? Кой ще се наеме да отиде при юнака да се бие с него и да отнеме жена му? Когато срещу юнака не можаха с хиляди души да излязат, кой ще си прежали живота — да излезе срещу този, който е убил самия арапин и му е взел жената?
Дълго мислили що да сторят и най-сетне решили да погубят юнака с хитрина. Наела се сестрата на царкинята да отиде у сестрини си на гости и да убие юнака. Тя била много хитра. Пременила се, нагиздила се, качила се на една колесница и отишла в двореца на юнака. През деня момъкът не бил в къщи: бил излязъл по лов. Като видяла царкинята, че сестра й е дошла да я споходи, много се зарадвала, защото, откак я бил затворил в тоя дворец арапинът, не била виждала никого от домашните си. Почнала тя да разпитва за баща си, за майка си, за роднини и познати. От дума на дума дошло ред и на сестра й да я попита как живее с мъжа си: обича ли я той, грижи ли се за нея, с добро ли се отнася, или й се кара.
— Много добре си живеем — рекла царкинята. — Слава Богу, нищо лошо не съм още видяла от мъжа си. Обича ме, все с добро се носи, остра дума не ми е казал.
А сестра й хитро подхванала:
— Не, сестро. Ти си още млада: по-млада си от мене, още не си опознала мъжете. Те едно говорят, а друго им е на сърцето. За да разбереш дали мъж ти те наистина обича, запитай го в какво му е силата. Като дойде довечера, ти се престори на умислена; той ще те попита що ти е, а ти му кажи, че той крие от тебе нещо. Сетне го запитай в какво му е силата — да видиш какво ще ти каже.
Вечерта юнакът се върнал. И той се зарадвал, че балдъза му е дошла да ги навиди. Приготвили богата вечеря и вечеряли заедно. Сетне гостенката отишла да си легне в една стая, дето сестра й била приготвила за нея легло, а царкинята и юнакът се прибрали в своята стая. През цялата вечер жената се показвала умислена и скръбна. Мъжът й я питал що й е, но тя все казвала, че й няма нищо. Той мислел, че жена му не иска да каже пред сестра си. Когато останали насаме, той я пак запитал. Тя му рекла:
— Криво ми е, че толкова време живеем заедно, а ти все криеш от мене на какво дължиш силата си. Ти уби оня страшен арапин, който беше най-силен от всички юнаци. Кажи ми, ако наистина ме обичаш като своя жена, в какво ти е силата: в някаква магия ли, в коня, що го яздиш ли, къде?
Той се насмял, па й рекъл:
— Какво ти е дошло на ум да питаш! Затова ли си толкова натъжена? Ето де ми е силата — в оня стълб, що стърчи там, сред стаята: в него ми е силата.
На другата заран царкинята разправила на сестра си какво й бил казал юнакът. Но оная отвърнала:
— Нали ти рекох, сестрице, че всички мъже са лъжци? Едно им е на сърцето, а друго — на езика. Той те е излъгал. Мигар ти можеш да повярваш, че в оня мраморен стълб се крие силата на мъжа ти? Ами когато той се е бил с арапина, нали стълбът си е стоял все тук, на това място? Как ще вземе той от него сили? Лъже те, лъже: недей му вярва!
— Ами какво да направя — запитала царкинята, — за да узная тайната на мъжа си? Научи ме!
— Да те науча — рекла сестра й. — Вземи, та накичи тоя стълб с венци и цветя, па виж какво ще ти рече мъж ти!
Невястата на юнака послушала сестра си. Откъснала най-хубавите цветя от градината, свила венци и накитила с тях мраморния стълб, обвила го със зелени клони от борика и дъб и ги превързала с копринени ленти. Дошъл си мъж й вечерта, повечеряли, поговорили си за това-онова, па се прибрали да спят. Като видял юнакът стълба, накитен с венци и цветя, прихнал да се смее.
— Какво си направила ти, булка? — рекъл й той със смях. — Мигар не разбра, че се шегувах, като ти рекох, че силата ми е в тоя стълб, та си го накичила като невяста на сватба?
Жена му тогава се много натъжила, че мъж й я излъгал, и почнала да плаче.
— Ти не ме тачиш за стопанка и своя съпруга — казвала тя през сълзи на юнака. — Затова ме лъжеш, подиграваш се с мене и не ми казваш истината. Мигар съм ти вече дотегнала?