— Аз те виждам, че не ще да си роден за коняр. Ти си сигурно предрешен юнак, та ми е жал за тебе. Конят, който стои вързан в царския обор, е много луд и силен: никого не пуска да се доближи до него; има рог на челото си: вързали са го с дебели вериги. Казват за него, че бил повалил много хора досега. Ако ти е мил животът, недей влиза в обора: конят ще те ритне, щом усети, че го доближаваш!
Юнакът разбрал, че става дума за неговия кон, и се много зарадвал.
— Гледай си работата! — рекъл той на слугата. — Аз съм обяздил досега толкова коне — и никой не е можал да ме хвърли. И с тоя кон ще се справя.
И той влязъл в царския обор. Неговият кон бил там едничък: всички други били изведени, за да се надбягват с тях ездачите. Щом се доближил юнакът до коня и го потупал по врата, животното познало господаря си и почнало да цвили от радост.
Той го развързал, откопчал веригите, яхнал го и препуснал към полето. Там надбягванията били вече почнали. Макар че другите ездачи били отишли много напред, юнакът ги стигнал и надминал. Пръв след него яздел кралският син. Като видял, че конярят го изпреварва, той позеленял от завист, мушнал коня си с шпорите, ударил го гневно с бича си и препуснал — да догони коняря. Но тъкмо почнал да го настига, конят му се спънал о един камък и ездачът се килнал, та увиснал на седлото; конят го повлякъл и му спукал главата отземи. Стекли се хора отвред, юнакът спрял коня си, слязъл и се притекъл да помогне на господаря си, но видял, че е вече късно: оня бил мъртъв. А в това време царкинята гледала юнака как препуска с рогатия кон и се радвала в сърцето си: по коня тя вече познала, че мъжът й оживял по някакво чудо, защото никой друг не можал да яхне коня.
След като погребали царския син, царкинята казала на баща си, че иска да се ожени за тоя коняр, който надвил всички в игрите. Царят не искал да я даде на коняр, но след дълги молби се съгласил. Чак тогава тя му разказала как тоя същият юнак убил арапина и я взел за жена; разказала му и за хитрината на сестра си, която погубила юнака, и най-сетне рекла:
— Той е оживял и е дошъл нарочно да ме вземе, като е чул, че ме принуждавате да се оженя за онзи царски син. Нему смъртта му дойде от сабята: пак от сабята се е върнал и животът му.
— Как може мъртъв човек да оживее? — почудил се царят.
— Повикай юнака: той ще ти каже как е оживял — рекла дъщеря му.
Царят повикал юнака и той му разправил за тримата си побратими, които го съживили. Тогава царят му дал дъщеря си за жена, а другата си дъщеря изпъдил от царството. А юнакът отишъл при своите родители, като повел след себе си най-отбрана войска, и ги отвел в двореца — да живеят и те с него и да се радват на старини.