И още един любопитен епизод. На другия ден след откриването на новата галерия в Британския музей отидох да видя „Посланика“ — отчасти за да проверя дали ще ми въздейства толкова силно и в новото си обкръжение. (За ваше сведение, макар да ме впечатли отново, усещането не можеше да се сравни с предишното. И все пак Блумсбъри8 за мен никога вече няма да бъде същият.)
В галерията се тълпеше огромна тълпа, сред която попаднах на Мейс и Мериън.
Всичко свърши с това, че отидохме заедно в ресторант и прекарахме един много приятен следобед в Холбърн9. За Мейс определено може да се каже, че не е злопаметен. А на мен още ми е мъчно, за Мериън. И наистина, какво ли чак толкова намира в него?…