Хамър седна начело на масата, между Уест и Бразил.
— Ново нападение с кражба при банкомат — прошепна Уест в ухото на Хамър.
Хамър я погледна рязко.
— Току-що получихме обаждането, екипът е още на местопрестъплението.
— По дяволите! — разгневи се Хамър. — Искам всички подробности възможно най-скоро.
Уест стана и излезе от залата. Хамър огледа седящите около масата.
— Радвам се да ви видя всички — започна тя. — Тази сутрин имаме много неща за обсъждане. — Съвсем не си губеше времето, докато, усмихната, оглеждаше всички лица. — Ще започнем с първи район. Майор Хангър? Знам, че е рано.
— Както винаги — измърмори Хангър. — Но знам, че така се прави в Ню Йорк.
Той кимна към полицай Уоли Флинг, административния секретар на Хамър, който още не се бе усъвършенствал в боравенето с програмата за компютърна статистика, която всички мразеха. Флинг натисна няколко клавиша и на екрана се появи голяма кръгла схема.
— Не още кръглата схема, Флинг — каза Хангър.
Флинг натисна някакви клавиши и на екрана се появи нова кръгла схема, този път на четвърти район.
— Извинявайте — промълви притеснено Флинг, докато правеше нов опит. — Искате първи район, нали?
— Точно така, а не кръгови диаграми.
Все пак Хангър получи още една кръгова диаграма, този път на втори район. Напълно сконфузен, Флинг набра пак някакви клавиши и на екрана се появи емблемата на полицейското управление и проблясващото мото Твърдост, професионализъм, отговорност или ТПО в съкратен вид. Освен опита, Хамър бе заимствала и мотото на нюйоркското полицейско управление.
Неколцина от присъстващите засумтяха, а останалите започнаха да свирят и подвикват подигравателно. Бразил каза с поглед на Хамър: „Нали ви предупредих“.
— Защо не си измислим наше собствено лого? — обади се капитан Клауд, който бе главен командир за деня и смяташе, че има право да прави коментари.
— Да — подкрепиха го и други недоволни гласове.
— Иначе ще станем за смях.
— Да, ще започнат да ни дават и износените си униформи.
— Това определено ни смущава, госпожо началник.
— Полицай Флинг — каза Хамър, — върнете отново логото, ако обичате. Хайде да поговорим за него.
Сега екранът се изпълни от карта с малки жълти револверчета, означаващи проблемните райони, където са били извършени въоръжени нападения.
— Хайде, Флинг!
— Виж наръчника „КОМСТАТ за некадърници“.
— По дяволите! — изруга Флинг, когато по непонятен начин се озова пак на основното меню.
— Върни се на старата си работа, Флинг.
Той натисна бутона за въвеждане четири пъти поред и му се появи съобщение за грешка, в което пишеше да престане с тази команда.
— Добре, добре — опита се да усмири залата Хамър. — Капитан Клауд? Бих искала да чуя съображенията ви.
— Ами — продължи мисълта си Клауд — така се получава същото положение като с герба на града — Джордж Вашингтон на кон. Питам ви, какво общо има Джордж Вашингтон с Ричмънд? Ние какво? И това ли сме взели наготово от Вашингтон, друг голям град?
— Амин.
— Напълно съм съгласен.
— Той сигурно не е спал и една нощ в града ни.
— Пълна глупост.
— Веднъж Вашингтон, сега пък Ню Йорк. Това на какво прилича? Сякаш си нямаме собствен ум — обобщи Клауд.
— Добре — повиши глас Хамър. — Страхувам се, че не можем да направим нищо по отношение на герба на града, поне не на този етап. Така че да се върнем на мотото. Капитан Клауд, нали не сте забравили, че отговорността означава не само да изтъкваш проблемите, но и да предлагаш начини за тяхното решение. Имате ли предложение за ново мото?
— Ами снощи обмислях едно.
Клауд страдаше от високо кръвно налягане. Униформата му бе прекалено стегната на врата и лицето му бе станало почти пурпурно. Чувстваше всеобщото внимание и започна да се поти.