Докато стоеше до Буба и го слушаше, Хамър започваше да губи издръжливостта и професионализма си. Искаше й се веднага да се отдалечи, но просто не можеше и не искаше да извърне глава, да отиде някъде другаде и да остави някой друг да се справи с този проблем. Хамър бе тук и тя трябваше да завърши започнатото. Когато един полицай зададе въпрос на някой заподозрян, полицаят е длъжен да изслуша отговора, независимо колко дълъг и отвлечен е той.
Буба й обясняваше за табелката с регистрацията на колата. Спомни си подробно как бе отишъл в Отдела за контрол на превозните средства на „Джонстън Уилис Драйв“, където бе чакал на опашка петдесет и седем минути само за да разбере, че името БУБА е заето, също и БУББА, БУУБАА, БУББАА, БГ-БУБА, ББУББА и ББУБА. Буба се бе почувствал отчаян и изтощен. Не можеше да измисли нищо с по-малко от седем букви. Съкрушен и емоционално изцеден, той приел вариант за табелка, който всъщност не му харесал.
— Тогава — мъжът изглеждаше ободрен за момент от безкрайния разказ — дамата на гишето каза, че БУБ-А става, защото с тирето формално се получава разлика. Реших, че така ще бъде лесно за произнасяне.
Хамър бе убедена, че Буба има съучастник на име Смадж и в главата й започна да се оформя един напълно възможен сценарий, въпреки вонята, идваща откъм Буба, и репортерите, които продължаваха да й досаждат от разстояние. Буба и Смадж някак бяха научили, че Руби Синк и Лорейн са се отправили към банкомата близо до „Кмарт“.
Навярно двамата мъже са лежали, очаквайки появата на богатата госпожица Синк, с изгасени двигатели и фарове, а когато е излязла от дома си, Смадж и Буба са я проследили, движейки се напред-назад из града и поддържайки връзка по двупосочното радио и клетъчните си телефони.
В този момент пресъздаването на престъплението в главата на Хамър започваше да буксува. Честно казано, изобщо не можеше да си представи какво е станало после, а не бе от хората, които сами си измислят това, което не знаят. Но тя просто не можеше да даде лош пример на хората си и да им заяви сами да се оправят с разследването на убийството.
По някакъв начин Хамър трябваше да накара Буба да отговори на всичките й въпроси.
30.
Губернаторът Майк Фьоер говори без прекъсване по телефона в колата си през последните петнайсет минути, за късмет на Джед, който бе направил пет погрешни завоя, бе минал по една пешеходна алея, като по този начин бе изгубил и двата необозначени шевролета на охраната, и едва тогава бе попаднал на улица „Чери“, която минаваше покрай Холивудското гробище. Джед и тук успя да обърка пътя, подмина гробището и се озова пред парка на Орегон Хил, където направи обратен завой, пое неправилно по улица „Спринг“ и стигна до „Пайн“, където се намираше „Мама Зу“ — най-добрият италиански ресторант в тази част на област Колумбия.
— Джед? — прозвуча гласът на губернатора по интеркома. — Това не е ли „Мама Зу“?
— Така изглежда, сър.
— Не ми ли каза, че са го затворили?
— Не, сър. Казах ви, че е затворен в онази вечер, когато искахте да доведете тук съпругата си по случай рождения й ден — оправда се Джед, чийто редовен номер бе да казва, че някой ресторант или магазин е закрит, преместен или в ремонт, ако губернаторът искаше да отиде там, а Джед не знаеше къде се намира.
— В такъв случай запомни, че вече работи — каза губернаторът. — Джини много ще се зарадва, като й кажа.
— Разбира се, сър.
Джини беше първата дама и Джед ужасно се плашеше от нея. Тя познаваше улиците на Ричмънд много по-добре, отколкото Джед би искал, и той се страхуваше каква ще е реакцията й, когато научи, че „Мама Зу“ не е затворен, нито преместен или с променено име. Джини Фьоер бе завършила университета „Йейл“. Говореше перфектно осем езика, въпреки че Джед не бе сигурен дали това включва английския, или са осем, освен родния й език.
Първата дама неведнъж бе задавала въпроси на Джед относно необичайните, уж пестящи време маршрути, които той измисляше. Тя явно го държеше под око и можеше да уреди да го преместят, понижат или изхвърлят от охранителния отряд на губернатора или дори от полицията само с един жест, дума или въпрос, на който и да е от тези езици.
— Джед, не трябваше ли вече да сме стигнали? — чу се отново гласът на губернатора.