Руп изскочи от колата си толкова забързано, че не си направи труда да изгаси двигателя или да затвори вратата.
— Госпожо началник — заговори той развълнувано, — пак ми се обадиха. Същият мъж. От друг телефон.
— Сигурен ли сте? — попита Хамър.
— Да! — възкликна Руп. — Щуките поемат отговорността за убийството при банкомата.
31.
Бразил никога не бе виждал губернатор Фьоер, затова не разпозна мъжа, който крачеше бързо към тях с Уийд по Мидвейл авеню.
Мъжът бе висок и представителен, с тъмен костюм на тънко райе. Бързаше и изглеждаше разтревожен. Бразил избърса потта от лицето си, но устата му бе толкова пресъхнала, че едва проговори.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Тъкмо се канех да те питам същото, синко — каза мъжът.
Бразил замълча за миг, защото гласът му се стори познат и се опита да го свърже с лицето пред себе си.
— О! — промълви той.
— Виждал съм снимката ви, разлепена по улиците! — възкликна Уийд.
— Двамата май доста сте обикаляли тук — каза губернаторът. — Какво ти има на брадата? — попита той Уийд.
— Порязах се, докато се бръснех.
Губернаторът се направи, че повярва на това.
— Как, за бога, сте се озовали тук? Ранени ли сте? Нямате ли подкрепление? Радиостанцията ви не работи ли? — Губернаторът обсипа с въпроси Бразил.
— Работи, сър.
Думите на Бразил излизаха някак провлечено, сякаш дъвчеше нещо лепкаво. Езикът му бе необичайно тромав. Звучеше, сякаш е пиян, и се зачуди дали не халюцинира. Може би нищо от това, което виждаше, не се случваше в действителност.
— Хайде и двамата да пийнете вода и да се скриете на сянка — предложи им губернаторът.
Бразил бе прекалено изтощен и обезводнен, за да успее да реагира адекватно.
— Трябва да ви предупредя, че придружавам арестант — измърмори Бразил на губернатора.
— Това не ме притеснява, освен ако не притеснява вас — отвърна губернатор Фьоер. — Шофьорът ми е от щатската полиция.
Джед стоеше до лимузината и се усмихваше. Той отвори Задната врата, за да се качи губернаторът, и после кимна на Бразил и Уийд да направят същото.
— Джед, имаме вода, нали? — попита губернаторът.
— Разбира се, сър. Студена или не?
— Няма значение — отвърна Бразил.
— По-добре студена — обади се Уийд.
Бразил се чувстваше замаян от внезапния хладен полъх на климатичната инсталация и вида на широките меки кожени седалки. Той седна на пода и кимна на Уийд да направи същото. Губернаторът ги изгледа недоумяващо:
— Какво правите?
— Много сме потни — извини се Бразил. — По-добре да не цапаме тапицерията.
— Глупости. Седнете си нормално.
Климатикът приятно прониза пропитите им от пот дрехи. Джед отвори стъклената преграда и подаде назад стек от шест ледени бутилки минерална вода „Евиан“. Бразил веднага пресуши две от тях, като едва успяваше да си поеме дъх между глътките. Ледената вода прониза синусите му и стигна до върха на главата. Той се наведе от внезапната болка и разтри чело.
— Какво има? — попита, разтревожен, губернаторът.
— Заболя ме главата от внезапната смяна на температурата. Ей сега ще се оправя.
— Много е неприятно, сам го знам.
— Ъхъ.
— И на мен ми става така, когато пия пепси прекалено бързо — обади се Уийд.
Гласът на Джед прозвуча по интеркома:
— Накъде да карам, сър?
— Къде да ви откараме? — попита губернаторът Бразил. — Вкъщи? В управлението? В затвора?
Бразил потърка чело. Изля малко вода върху една салфетка и внимателно почисти раната на Уийд и изсъхналата кръв по врата му.
— Какво решихте? — попита губернаторът.
— Честно казано, губернатор Фьоер, не сте длъжен да го правите. Не мога да ви създавам толкова усложнения — отговори Бразил.
Губернатор Фьоер се усмихна:
— Как се казваш, синко?
— Анди Бразил.
— Като момчето от Ню Йорк, дето пише статии за младежката престъпност ли?
— Да, това съм аз.
Губернаторът се изненада приятно.
— А ти кой си? — попита той Уийд.
— Уийд.
— Това истинското ти име ли е, синко?
— Защо всички все това ме питат? — На Уийд му бе писнало да обяснява.