Смоук имаше пари в джоба си. Под седалката бе пъхнат деветмилиметровият „Глок“, който бе получил в замяна за двайсет дози крек на улицата. Въодушевен, си представяше обира отново и отново, като любима сцена във филм. Ставаше все по-добър. Все по-дързък.
Мислеше си колко готино ще стане да влезе в стаята на училищния оркестър и да пречука дванайсет, тринайсет, може би петнайсет ученика и шибания им диригент — мистър Къри. Тъпият многознайко не прие Смоук в оркестъра, защото Смоук нямал слух и не можел да спазва ритъма на барабана. А на Уийд му дадоха да свири на чинелите, макар че той не би могъл да ги различи от капаци на кофи за боклук. И защо? Защото Уийд имал артистичен талант и никога не се забърквал в непозволени неща. Е, това скоро щеше да се промени.
— Кой го прави по-добре — припяваше Смоук рап парчето, напълно без синхрон с певеца, но се разгорещяваше все повече. — Не ставай за смях… Ще те накарам да ме обичаш…
Уийд се включи на ударните, като забарабани с длани по бедрата си и таблото на колата и заподскача на седалката, сякаш имаше синтезатор в главата си, а пулсът му биеше в унисон с ритъма на песента. Смоук адски се дразнеше от подобни изцепки. Дразнеше се от Уийд, който виждаше всичко в ярки цветове и бе готов да драска рисунките си навсякъде. Беше му писнало да излагат картините на Уийд в библиотеката. Поне се успокояваше, че Уийд е много глупав. Толкова глупав, че да не осъзнае, че Смоук му бе станал приятел и го караше с колата до училище само защото възнамеряваше да го използва.
— Смееешно… ти си в опасност и не трябва да си сама… — забоботи Смоук по-високо.
Той усили звука на уредбата и нагласи басите да дънят до дупка. Продължи да натиска копчето за отваряне и затваряне на задния ляв прозорец и псуваше всеки път, когато стъклото засядаше, полуотворено. Вятърът свистеше, музиката гърмеше, а Уийд продължаваше да си барабани.
— Хей, тъпчо, я се спри! — кресна му Смоук и хвана едната ръка на Уийд, за да го накара да спре да барабани.
Уийд се вцепени. Смоук си внуши, че подушва страха на Уийд.
— Слушай ме, тъпчо — продължи Смоук. — Може би съм на път да осъществя най-голямата ти мечта и да ти предложа най-страхотното нещо в жалкия ти живот.
— О! — Уийд се ужасяваше от това, което Смоук се канеше да каже.
— Нали искаш да си печен като мен, а?
— Предполагам.
— Предполагаш? — избухна Смоук.
Той цапардоса Уийд по носа толкова силно, че му потече кръв. Очите на Уийд се напълниха със сълзи.
— Значи какво точно каза, тъпчо?
Гласът на Смоук бе смразяващо спокоен.
Кръвта се стичаше по лицето на Уийд и капеше по избелелите му дънки, марка „Руут 66“.
— Само да ми изцапаш колата с кръв и ще те скъсам от бой. Кво ще кажеш да те сплескам като пътна маркировка?
— Недей, моля те.
— Знам колко много искаш да си Щука и че отдавна чакаш да ти предложа — каза Смоук. — След дълго обмисляне реших да ти позволя да опиташ, макар че не отговаряш на изискванията.
Уийд не искаше да става Щука. Не искаше да бъде част от бандата на Смоук. Те биеха хора, крадяха, разбиваха коли, пробиваха дупки в покривите на ресторанти и отмъкваха каси с алкохол. Правеха всевъзможни неща, за които Уийд не искаше и да чуе.
— Значи какво ще кажеш? — Смоук замахна леко с ръка, готов отново да удари Уийд.
— Добре, човече.
— Първо трябва да кажеш благодаря, тъпчо. Кажи: за мен това е такава чест, че ще се насера в гащите от радост.
— Ще е адски готино, човече. — Уийд се опита да се прикрие зад възторжените думи, които едва се отлепяха от езика му. — Само като си представя какви страхотии можем да правим. А ще нося ли униформата?
— „Чикаго Булс“, сякаш си шибаният Майкъл Джордан. Може би с нея ще изглеждаш по-висок. А може би така ще ти се напомпа малко и нещастният маркуч между краката и ще почнеш да шибаш момичета.
— Откъде знаеш, че не ги шибам и сега? — изрепчи му се Уийд.
— Не си шибал нищо в скапания си нещастен живот досега. Дори и насън.
— Нищо не знаеш.
Смоук се изсмя с жестокия си, подигравателен смях.
— Нямаш си и представа — продължи Уийд, преструвайки се на непукист, защото знаеше, че Смоук става още по-гаден, ако усети, че се страхуват от него.
— Няма да се сетиш кво да правиш с една катеричка даже и да ти се отърка в крака — изсмя се Смоук. — Виждал съм ти патката. Виждал съм те да пикаеш.