— Тя не ме пускаше — поясни Роуд.
— Това се отнася за място като сграда, а не за част от тялото — изрече бавно и поучително Титъл, като хвърли и този рапорт в кошчето. — Влизане в чужда собственост с цел повреждане или унищожаване.
— Точно така. Тя докосна моя собственост, сър.
— Каква собственост, полицай Роуд?
— Ами срамните ми части, сър. Опита се да ги осакати.
И този рапорт отиде в кошчето при останалите.
— Навлизане в забранена територия след изрична забрана — продължи да чете Титъл.
— Казах й да спре.
— Тежко сексуално насилие. Как пък се стигна до това?
— Ами все в срамните части се целеше — напомни му Роуд.
— Това обвинение означава опит за изнасилване.
— Какво щяхте да правите на мое място?
— Сексуален тормоз, изнасилване — това отпада като причина за арест. — Титъл започваше да се ядосва. — А, ето още. Тук имаме заплахи към губернатора и семейството му.
— Тя каза: „Ще намеря губернатора, жена му, децата или роднините. И тогава ще съжаляваш!“
Роуд извърна поглед. Сега вече не се чувстваше сигурен в това обвинение. Всичко вече му изглеждаше неясно и объркано. Титъл смачка рапорта на топка и го захвърли на пода.
— Устни заплахи. Телесни повреди, причинени от арестувания. Нападение и побой. Телесни повреди, нанесени с особена жестокост. Тежки телесни повреди.
Титъл мачкаше всеки лист и го хвърляше в кошчето.
— Стрелба, наръгване с нож с цел осакатяване и убийство. Неизпълнение на заповеди, целящи опазването на мира. Държавна измяна. Държавна измяна?
— Арестуваният се опълчва срещу прилагането на законите от представител на изпълнителната власт — цитира Роуд. — Като нападна мен, тя поде война срещу държавата.
— Вие имате нужда от психотерапевт.
— Нали съм гражданин на тази държава? — настоя Роуд.
— Защо стана така, че тази жена ви е сграбчила за гениталиите, полицай Роуд? — Титъл никога не бе виждал през живота си такъв идиот. — Да не би да се с появила изневиделица? Беше ли провокирана? Да не е изоставената ви любовница?
— Тя се опита да ме спре да не я глобявам за неправилно паркиране — обясни Роуд.
— Нещо не разбирам.
— Ами глобявал съм я вече няколко пъти.
Бразил предвидливо помоли губернатор Фьоер да ги остави на една пресечка от участъка, за да избегнат сцена, която би била трудна за обяснение, ако не и невъзможна.
— Ще трябва да те отведа в болницата на медицинския колеж — каза Бразил на Уийд, докато вървяха по тротоара. — После ще се обадим на майка ти да дойде да те вземе. Сигурно не искаш да останеш в ареста цяла нощ.
— Искам — каза Уийд.
Бразил забеляза, че Уийд е много разтревожен и постоянно се оглежда, сякаш се страхува, че някой го следи.
— Изобщо не мога да те разбера — продължи Бразил. — И знаеш ли защо? — Отвори двойната стъклена врата откъм паркинга до управлението. — Защото не ми казваш всичко, Уийд. Премълчаваш разни неща.
Уийд не каза нищо. Бразил взе една полицейска кола и се обади на диспечерите накъде тръгва. Двамата с Уийд седнаха в чакалнята на спешното отделение на медицинския колеж, където не можеха да се погрижат за Уийд, ако не присъства поне един от родителите му. Майка му не отговаряше на телефона вкъщи и не бе на работа. Баща му косеше трева някъде и също не отговори на обаждането на Бразил. На всичко отгоре радиостанцията на Бразил нямаше обхват в болницата. Той се чувстваше откъснат от света, сърдит, безпомощен и нещастен.
Накрая се наложи Бразил да уреди съдебно разрешение на Уийд да му бъде оказана лекарска помощ, което щеше да разреши проблема, ако в този момент не бяха докарали пострадалите от катастрофа с някакъв училищен автобус. В спешното отделение не се намери никой, който да обърне внимание на Уийд преди единайсет вечерта, когато една сестра почисти раната и сложи върху нея анкерпласт.
— Нищо не разбирам — каза пак Бразил, докато пътуваха обратно към управлението. — Сигурен ли си, че имаш майка?
Този въпрос нарани Уийд. Бразил го усети.