— Тя почти не вдига телефона, особено когато спи, а тя най-често спи денем.
— А иначе защо не вдига телефона?
— Защото татко все й се обажда. Говори й разни гадости. Не знам защо го прави, а пък сме длъжни да му дадем номера си, дори и ако го сменим, защото понякога ходя при него.
Спряха на паркинга зад сградата и Бразил поведе Уийд към полицейското управление. Минаха покрай гишето за информация. Уийд сякаш не се интересуваше къде го водят, но настроението му ставаше все по-лошо.
— Ти знаеш нещо — каза му Бразил. — Знаеш нещо много важно. Толкова важно, че си се изплашил, ужасно си се изплашил.
— Не съм се изплашил от нищо.
— Всички се плашим от нещо — успокои го Бразил.
Край тях минаваха затворници с белезници, водеха ги към килиите, а те мърмореха, залитаха, дърпаха се, някои бяха със слънчеви очила и елегантни дрехи, мнозина бяха друсани или пияни. Въздухът миришеше на потни тела, алкохол и марихуана. Бразил зави надясно по коридора и мина през още една двойна врата. После отвори някаква врата, водеща в малка стая с бюра, вградени в стените, и грозни зелени тапицирани пейки, целите на петна.
Бразил отиде до телефона и набра номера на пейджъра, който търсеше. На масата имаше старо радио и Бразил го включи на 98.1. Седна върху бюрото и погледна Уийд.
— Кажи ми.
— Нямам какво да казвам. — Уийд седна на една пейка.
— Защо реши да изрисуваш статуята?
— Така ми хрумна.
— Някой накара ли те да го направиш? Някой от Щуките?
— Не знам за никакви Щуки.
— Глупости! — каза Бразил. — А откъде се е взел номерът, татуиран на пръста ти?
По радиостанцията съобщаваха за убийство при банкомат и отначало новината и името на жертвата не достигнаха до съзнанието на Бразил заради умората и отчаянието.
— … потвърдена самоличността на седемдесет и една годишната жена от Чърч Хил, Руби Синк…
— Чакай! — Бразил усили звука.
— … Изтеглила пари от банкомата, ограбена и застреляна в собствената й кола. Бандата, известна като Щуките, е поела отговорност за убийството. Това е същата банда, която пое отговорност за вандализма върху статуята на Джеферсън Дейвис в Холивудското гробище…
Бразил не можеше да си намери място. Закрачи гневно, със стиснати юмруци. Беше объркан, не можеше да повярва, отново и отново си представяше Руби Синк и кога му се бе обадила за последно.
— Не! — извика той. — Не!
Удари с юмрук по стената и ритна кошчето за боклук. То се търкулна по пода и от него се изсипаха хартии, кутии от пържено пиле и опаковки от сандвичи.
— Как може някой да направи това на една беззащитна жена!
Последният им разговор отекваше в съзнанието му. Чуваше гласа й. Той я бе използвал, за да накара Уест да ревнува. Бразил стисна юмруци толкова силно, че ноктите му се забиха в дланите. Сграбчи Уийд за раменете.
— Ти ги познаваш! Сигурен съм! — каза, побеснял, той. — Те са убили някого, Уийд! Една жена, която познавах. Човешко същество с име и семейство и сега хората, които са я обичали, трябва да изживеят същото, което ти си изпитал при загубата на Туистър!
Уийд го гледаше, шокиран.
— Такива чудовища ли искаш да защитиш?
Бразил пусна Уийд и пак закрачи из стаята. Опита се да се овладее. Целият се бе разтреперил, а сърцето му биеше толкова силно, че го усещаше във врата си.
— Опитах да ви го кажа по компютъра — тъжно промълви Уийд.
— Да ни кажеш какво? Какво?
— Картата с рибките.
Бразил още не разбираше.
— По Интернет. Карта с щуки по нея — обясни Уийд.
— Щуки като рибки ли? — започна да се осъзнава Бразил.
— Ъ-хъ. Освен това направих фигура от папиемаше за часа по рисуване Опитвах се да кажа на някого къде се намират.
— Чакай малко. — Бразил си издърпа един стол и седна. Рибките на картата — това са местата, където Щуките имат клубове?
Уийд кимна:
— Зад мотел „Саутсайд“. Зад една голяма гора.
— Ходил ли си там?
— Не исках. Кълна се. Но Смоук ме накара насила и даже ме удари. — Уийд не смееше да вдигне поглед.
— Кой е Смоук?
— Той влезе в гаража и взе всичкото оръжие. Накара ме да ида с него и да му държа калъфките. Сигурно ще ме затворят заради това и всичко друго, но вече ми е все едно, защото ако изляза оттук, полицай Бразил, Смоук ще ме убие. Знам го. Той и сега ме търси. Затова ви казах да ме затворите.