— Не успяхме да открием майка му.
Тя бе в операционната, откъдето не можете да бъде повикана на телефона. Не че Бразил особено се бе постарал да я открие. Уийд не искаше да си ходи вкъщи и Бразил смяташе, че така с по-добре.
— Няма свободни легла в ареста, вече проверих — каза Йейтс.
— Никога няма — измърмори Бразил.
— Значи ако не може да си отиде вкъщи, ще трябва да го пратя в килия в Дома за задържане на непълнолетни до сутринта.
— Чудесно! — каза Бразил, без да отделя поглед от Уийд. — Веднага щом дойдеш тук, ще подпиша формулярите и ще го отведем. Опитай се това да стане бързо, Чарли. Много работа ни чака.
Уийд се озова в килия, от която не се виждаше почти нищо. Беше голяма горе-долу колкото килер и всичко бе от неръждаема стомана, включително и леглото. Не можеше да заспи. Взираше се през решетките на малкото прозорче и виждаше други арестувани момчета, които му напомняха за Сик, Бийпър, Дивинити и Дог. Никой не му приличаше на Смоук. Видът на Смоук изобщо не издаваше характера му.
Когато полицай Бразил доведе Уийд тук, вече бе съвсем тъмно. Наричаха мястото Дом за задържане на малолетни, но не приличаше на никой дом, в който Уийд бе влизал. Не можа да види как изглежда сградата отвън, но със сигурност се намираше в лош квартал, защото точно преди да стигнат тук, бяха минали покрай затвора. Цялата сграда светеше и бодливата тел на оградата лъщеше като острие, готово да пререже някого. Уийд усети как стомахът му се свива и сърцето му изстива от ужас.
Той още бе бесен, задето го бяха накарали да се съблече и да мине през душа. Като излезе оттам, му дадоха да облече униформа. Уийд никак не се почувства горд заради нея. Сети се за дрехите, които баща му носеше, когато ходеше да подрязва храсти и да коси трева — единствените моменти, когато не прахосваше на хазарт и последния си долар.
— Хей! — заблъска Уийд по вратата.
Някой псуваше, а някакъв заместник-шериф изреждаше на едно наперено нагло хлапе всичко, което бе направило и как ще си заплати за него.
— Хей! — заблъска Уийд с юмрук по металната врата, изправен на пръсти, за да надзърне през решетката.
Изведнъж заместник-шерифът се озова точно срещу него, от другата страна на металната решетка. Уийд усети мирис на цигари и лук в дъха му.
— Някакъв проблем ли имаш?
— Искам да се видя с моя полицай — каза му Уийд.
— О! Той иска да види своя полицай!
Отвсякъде се разнесоха смях и цинични подигравки.
— Какво, ти си имаш личен полицай ли? — озъби се заместникът. — Ето това е нещо ново!
— Този, който ме доведе тук — каза Уийд. — Кажете му, че трябва да говоря с него.
— Можеш да му го кажеш в съда.
— Кога ще е това?
— В девет сутринта.
— Трябва да разбера дали се е обадил на мама! — извика Уийд.
— Може би е трябвало да се сетиш за майка си, преди да тръгнеш да нарушаваш закона.
33.
Малко след три през нощта ударен взвод на полицията атакува клуба на Щуките зад мотел „Саутсайд“ и откри помещението изоставено. Полицаите не намериха оръжие или амуниции, а само каси алкохол, боклуци и няколко мръсни матрака.
Бразил стоеше на един телефон, Уест на друг, всеки в различен край на детективския отдел. Бразил се бе обадил на директорката на „Годуин“, госпожица Лили, вкъщи и когато тя разбра за какво става дума, веднага отиде в гимназията, където двамата със секретаря започнаха да преглеждат списъците на учениците.
В крайна сметка откриха, че истинското име на Смоук е Алекс Бейли, но адресът, който бе дал при записването си в гимназията, се оказа несъществуващ, телефонният номер — също, и в досието му нямаше негова снимка. Въпреки че годишният албум на гимназията още не бе готов, в списъка на учениците, които се бяха снимали за албума, името на Смоук го нямаше. Единственото, което се знаеше за него със сигурност, бе какви часове е посещавал и че предното лято се е преместил тук от Дърам, Северна Каролина. Частното училище, което уж бил посещавал там, също се оказа измислено.
Бразил се обади на всички с фамилия Бейли в телефонния указател, независимо че още не бе съмнало. Никой не потвърди да има роднина на име Алекс, който да учи в гимназия „Годуин“.
— И как, по дяволите, е успял да го направи, без никой да разбере? — избухна Бразил пред Уест. — Дава фалшив адрес и телефон, училище и бог знае какво още.