Уест пушеше „Карлтън“. Почти бе спряла да пуши преди няколко месеца, но от време на време изпитваше нужда да запали.
— След като никой не проверява. Да си спомняш някога да са се обаждали от училище в дома ти или да са ти идвали на посещение?
— Не си спомням.
— Нито пък аз. Не посещават никого, освен ако не се забърка в нещо. А, изглежда, той се е държал като съвсем обикновено момче допреди няколко седмици. После започва да бяга от училище. Може би от училището започват да търсят родителите му. Но познай какво — вече е прекалено късно.
— Чудя се какво знаят родителите му. — Бразил взе пластмасовата чашка с отдавна изстинало кафе.
— Отричат всичко. Може би го защитават. Не искат да си признаят проблема, сигурно никога не са искали. Изобщо не си мисля, че му е за пръв път. Щом се е постарал никъде да няма негови снимки, дори и в годишника на гимназията, значи действа като изпечен престъпник, който знае, че е важно никой да не е виждал снимката му. Обзалагам се, че в Северна Каролина е имал полицейско досие, дълго цял километър. Когато е станал на шестнайсет и досието му е било заличено, родителите му са решили да се преместят тук, където никой не е чувал за него. Където малкият умник може да започне на чисто, все едно е света вода ненапита.
Бразил разбърка кафето в чашата си. Пое си дълбоко дъх и после бавно издиша.
— Е, смяташ ли да си лягаш тази нощ? — попита Уест.
— Нощта свърши.
— Искаш ли да дойдеш да хапнем бъркани яйца или нещо такова?
Очите на Бразил станаха много тъжни:
— Стига да се отбием първо вкъщи. Трябва да взема нещо.
Мотел „Азалия“, в северната част на града, не бе място, където полицията очакваше да открие Смоук. Той бе харесал мотела и заради иронията, че името му е на цвете, а точно за Парада на цветята на по-следващия ден Смоук имаше големи планове.
Седеше на единичното легло в единичната стая и си мислеше, че тя не е много по-добра от клуба. „Азалия“ бе типът мотел, където хората си купуваха наркотици и се друсаха, където се извършваха убийства и на никого не му пукаше. На Смоук му дадоха стая номер 7 за двайсет и осем долара на нощ. Той зяпаше невиждащо телевизора и пиеше водка от пластмасова чаша. Следеше новините. В шест и пет сутринта телефонът му иззвъня.
— Какво? — обади се той.
Беше Дивинити.
— Сладурче, отарашиха мястото, точно както ти каза — съобщи му развълнувано тя.
Смоук се усмихна, загледан в металните кофи за боклук в ъгъла, пълни с оръжия и амуниции.
— Двамата със Сик паркирахме колата при порно книжарницата и се скрихме в гората да гледаме. Направо си умряхме от смях, като ги видяхме как нахълтаха там с всичките им щитове и пушки. Съвсем прав беше, като ни каза да се изнасяме оттам, захарче. Но искам да знам кога ще те видя, а?
— Не сега — каза й Смоук не особено ентусиазирано, защото си играеше с барабана на револвер колт, калибър 357.
— Е, няма да ми дойде зле поне да ми кажеш, че ти липсвам. — Дивинити изглеждаше намусена и на път да избухне.
Смоук не я слушаше. Мислеше си за старицата и това как се бе изплашила от него. Смоук никога не бе плашил друг човек толкова силно. Чувстваше се опиянен от могъществото си и това му действаше по-замайващо от водката. Усещането от натискането на спусъка бе неописуемо. Беше го обзела такава еуфория, че едва чу гърмежите, когато пръсна главата на дъртачката. Отпи пак голяма глътка водка.
— Какво ще кажеш на другите? — питаше го Дивинити.
Смоук се осъзна:
— За кое?
— Ти дори не ме слушаш. — Гласът й започваше да звучи съвсем ядосано.
Смоук винаги избягваше да се кара с Дивинити. Тя бе в състояние да му направи страхотна сцена, а това бе последното, от което се нуждаеше точно сега.
— Толкова съм изморен — въздъхна той. — И толкова ми липсваш, че направо се побърквам. Нямам търпение да стане събота вечер. Тогава ще сме свободни и безгрижни като птички.
— Как?
— Ще видиш.
— Ами Дог и останалите?
— Хич не ми трябват да ми се мотаят из краката — каза Смоук. — И никой от вас да не се доближава до Парада на цветята.
— Не разбирам какво толкова си се засуетил заради този тъп парад. — Дивинити не бе смекчила особено тона си.
— Скъпа, аз ще бъда кралят на парада.
— Какво ще правиш, ще се появиш на трон ли?
Той не понасяше изблиците й на сарказъм. Тропна с бутилката водка и рязко прибра празния барабан на револвера на мястото. Престори се, че стреля по телевизора.