Попай лежеше под завивките, в краката на Хамър.
— Причиних само беди. По-добре изобщо да не бях идвала тук. Сигурно и ти би предпочел да си живеехме още в Шарлът, където си имаше двор, нали?
Очите й се напълниха със сълзи. Попай се присламчи към нея и я близна по лицето. Хамър не си спомняше кога за последен път бе плакала. Когато Сет бе починал, беше се държала съвсем стоически, защото смяташе, че така трябва. Приемаше рационално причините, поради които синовете й сякаш не искаха да я виждат. Хамър винаги се бе държала храбро, готова да възприеме новите идеи и предана на интересите на обществото. И всичко това, само за да е прекалено заета и да може да се спаси от самотата. Но не се бе получило. Стана и се облече.
Телефонът в къщата на Бразил не отговаряше, когато Хамър го набра от колата си. Обади се на Уест и с облекчение откри и двамата в дома на Уест.
— Трябва да обсъдя нещо много важно с двама ви — каза Хамър по телефона.
В този ранен час паркирането не бе проблем във Ветрилото и Хамър успя да спре от другата страна на улицата, срещу къщата на Уест. Чувстваше се вцепенена и сякаш в безтегловност, когато Бразил й отвори вратата.
— Благодаря, че ми отделяте време — каза тя на Бразил, докато вървяха към дневната.
— Няма защо. Малко е разхвърляно.
Хамър не обърна внимание на думите му. Не забелязваше нищо около себе си, разхвърляно или подредено. Седна на един стол, а Уест и Бразил се настаниха на канапето срещу нея.
— Вирджиния, Анди — започна тя, — смятам да си подам оставката.
— Божичко! — промълви Уест, шокирана.
— Не можете — обади се Бразил, разтревожен.
— Ако говорим по същество — продължи Хамър, — аз не се справих с нищо тук, само влоших още повече положението. Исках да бъда добър полицай, добър началник. А всички ни мразят.
— Не всички — възрази Бразил.
— Повечето — каза Уест. — Ами така е, ако си говорим честно.
— Явно опитът от Шарлът не е съвсем приложим тук — предположи Бразил.
— На всичко отгоре блокирахме мрежата на КОМСТАТ в цялата страна — добави Хамър.
— И не се справихме с кражбите пред банкоматите, което доведе до това ужасяващо убийство. Една от диспечерките ни се сби на улицата с патрулиращ полицай и това са двама души, които сме наградили само няколко дни по-рано — допълни списъка с неуспехите Уест.
Хамър сви ръце в скута си. Не каза нищо. Дори не стана да крачи нервно, както правеше обикновено.
— Джуди — каза Уест, — къде ще отидеш? Ще се върнеш в Шарлът ли?
Хамър поклати глава.
— Никъде — отвърна тя. — Щом не мога да се справя с Ричмънд, няма да мога да се справя и никъде другаде. Когато конят умре, той слиза от пистата. Просто напускам работата в полицията. Не знам къде ще живея. Няма значение.
— Това ми напомня, че трябва да поговорим за Парада на цветята — каза Уест.
— Кое ти напомни за него точно сега? — попита Бразил.
— Аналогията с коня. Трябва да изпратим конна полиция на парада — обясни Уест. — И — погледна тя Хамър — ние двамата с Анди трябва да сме с теб в кабриолета.
— Той какъв модел е? — попита Хамър разсеяно.
— Тъмносин „Себринг“ — отвърна Бразил. — Съвсем нормален, не е крещящ, въпреки че един от шефовете на „Филип Морис“ искаше да се возите в червен мерцедес VI2 кабриолет.
— Не е добра идея — измърмори Хамър.
— Не мисля, че изобщо трябва да си на парада — каза Уест убедено. — Парадът може да е евентуална мишена за Смоук. И не ми харесва идеята да се возиш бавно в кабриолет. Кой знае още какви откачалки ще има.
Хамър се изправи. Изобщо не се тревожеше какво може да й се случи.
— Участието ми е важно — каза тя без ентусиазъм. — Всяко дребно нещо, с което можем да помогнем на града, е от полза. Няма да наруша обещанието си.
— Ще има петдесет полицаи, освен тези, които са на дежурство — каза й Уест. — За пред хората ще изглежда, че регулираме движението. Мобилизирали сме и двайсет цивилни полицаи, които да се смесят с тълпата, в случай че Смоук се появи или ако някой друг реши да създава проблеми.
Буба си мислеше за същото, смяташе, че началничката на полицията Хамър не трябва да се вози в открита кола на парада, а на всичко отгоре вече бяха съобщили това във вестника и всички го знаеха. Може би тук щяха да се пресекат всички пътища. Буба бе призован да я спаси от ужасна опасност. Освен това беше убеден, че Щуките ще се намесят по някакъв начин.